„Астрологията е един опит да се постигне ред и система за многото различни по нрав хора. За съдбите и предопределенията.”
„Буден наричам човека, който с разум и съзнание познава себе си самия, своите най-интимни, безсъзнателни сили, подтици, слабости и умее да се съобразява с тях.”
„В учебника по догматика естествено всеки човек е точно като другите, в живота обаче не. Любимият ученик на Спасителя, който е облягал глава на неговата гръд, и оня, другият ученик, който го е предал, двамата явно не са имали еднакво предопределение.”
„Вие, учените, сте високомерни, всякога смятате нас, другите, за по-глупави. И без каквато и да била наука човек може да бъде много мъдър.”
„Любовта към Бога невинаги е единна с любовта към доброто. Ех, да би било толкова просто! Какво е добро, ние знаем, записано е в Божиите повели. Но Бог не е единствено в скрижалите, те са само най-малката част от него. Можеш да се придържаш към тях и да бъдеш далеч от Бога.”
„Науката не е нищо друго освен тъкмо тази "страст да търсиш и намираш разлики". За нас, хората на науката, няма нищо по-важно от установяването на различия, изкуството да се намират различия се нарича наука. Например у всеки човек да се намират белезите, по които се различава от другите, означава той да бъде опознат.”
„Научи кое е сериозното и се смей на всичко останало.“
„Думите не изразяват мислите достатъчно добре. Те са винаги малко по-различни, по-изопачени, по-глупави.“
„Без писане, без книги и без думи няма история, няма концепция за човечеството.“
„Ако знам какво е любов, то е заради теб.“
„Хората с кураж и характер винаги ужасяват другите.“
„Може би хора като нас не могат да обичат. Обикновените хора могат и това е тяхната тайна.“
„Три неща не могат да се крият за дълго – луната, слънцето и истината.“
„Младостта свършва там, където свършва и егоизмът. Зрелостта означава да живееш за другите.“
„Добре е, че питаш – винаги питай, винаги се съмнявай.“
„Страхуваш се единствено, ако не си в хармония със себе си.“
„Самотата е независимост.“
„Беден е този, който, за да изпита удоволствие, трябва да иска разрешение от други.“
„Нашето приятелство изобщо няма никаква друга цел и никакъв друг смисъл, освен да ти покаже колко съвършено несравним си с мене.”
„Толкова далеч бяха те един от друг въпреки цялото им приятелство, толкова широк бе лъкът, опънат между двамата. Един зрящ и един слепец, така вървяха те редом; това, че слепият не знаеше нищо за собствената си слепота, беше облекчение за самия него.”
„Не знаеш ли, че един от най-кратките пътища към живота на светец може да бъде животът на безпътен човек?”
„Не съществува реалност, различна от тази, която е в нас.”
„Ние двамата, мили приятелю, сме слънце и луна, море и суша. Нашата цел не е духовно преливане на единия в другия, а взаимно опознаване, всеки да види у другия и да се научи да почита това, което е той – негова противоположност и допълнение.”
ХЕРМАН ХЕСЕ – германски писател, поет и художник, роден на 2 юли 1877 г. През 1946 г. е удостоен с Нобелова награда за литература. Дълги години е работил като книжар в Германия и Швейцария. През 1901 г. осъществява мечтата си да посети Италия. Три години по-късно е публикуван първият му роман „Петер Каменцинд“, след което до края на дните си се издържа от писателската си работа.
В годините преди Първата световна война публикува два неуспешни романа. Записва се доброволец в германската армия, но е негоден за фронта и пратен да работи в лагер за военнопленници. На 3 ноември 1914 г. публикува есето си „O Freunde, nicht diese Töne“, в което призовава германските интелектуалци да не се поддават на национализма. То предизвиква нападки, широко тиражирани в пресата, и отдръпването на някои негови стари приятели. Сред тези, които го подкрепят, е приятелят му Теодор Хойс, както и френският писател Ромен Ролан, с когото се срещат през август 1915 г.
Военната му служба свършва предсрочно заради проблеми в семейството – баща му умира, жена му е диагностицирана с шизофрения, синът му е тежко болен и той е подложен на психотерапия. От военните години е романът му „Демиан”.
През 1922 г. излиза романът му „Сидхарта“ През 1924 г. получава швейцарско гражданство. Излезлият през 1927 г. роман „Степния вълк“ го утвърждава на световната литературна сцена. През 1931 г. започва да обмисля последното си голямо произведение – „Игра на стъклени перли“ . Като подготовка за него през 1932 г. издава новелата „Пътуване към изтока“
Наблюдава с тревога вземането на властта в Германия от националсоциалистите. През 1933 г. помага на Бертолт Брехт и Томас Ман да напуснат страната, обявява се публично в защита на известни евреи, преследвани от нацистите. Въпреки това е обвиняван в подкрепа на режима, тъй като не формулира ясна политическа позиция. В същото време от края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено. Изолирайки се от политическите конфликти и Втората световна война, работи върху романа си „Игра на стъклени перли“, който е публикуван през 1943 г. в Швейцария. Умира на 9 август 1962 г. в Монтаньола, където е живял дълги години.
