„Моята съдба беше да обичам и да кажа сбогом.”

„Дали разлятите сълзи не чакат в малки езера?”

„Всичко е церемония в дивата градина на детството.”

„Трябва да мечтаем, за да продължаваме напред.”

„Искам да направя с теб това, което пролетта прави с черешите.“

„Във всичко в този свят има част от моята душа.“

„Не е необходимо, скъпа, и нека нас не ни задържа каквато и да било сила – насила нас с тебе да съединява.“

„Обичам любовта, където двама си делят и хляба, и леглото. Любов, която е до време или до век. Любов – подобно бунт, назряващ във сърцето, а не парализа сърдечна. Любов, която ще настигне. Любов, която няма да настигнем.“

„Исках да стана поет, който може да обхване колкото се може повече… Исках да споя в едно човека, природата, страстите и събитията и всичко това да се развива напълно взаимносвързано.“

„Всяко произведение, което в наши дни, когато заплахата е надвиснала над целия свят, не служи на делото на свободата, е предателство. Всяка книга днес трябва да се превърне в куршум.“

„Аз съм поет, зает с най-задълбочено съзерцание на света; мисля, че моята слаба и своенравна поезия е призвана да разкъса магическия кръг, в който са затворени стъкло, дърво и камък…“

„Всяко мое стихотворение се стреми да стане осезаем предмет, всяка моя поема се старае да бъде полезен инструмент в работата, всяка моя песен – знак за единение на пространството, където се събират всички пътища… вярвам, че дългът на поета ми повелява да се сродявам не само с розата и симетрията, с възторжената любов и безмерната печал, но и със суровите дела на хората, които направих част от своята поезия.“

„Можеш да отрежеш всички цветя, но не можеш да спреш пролетта.“

„Не си като никоя друга, щом аз те обичам.“

„Смехът е езикът на душата.“

„Нека с щедрост забравим тези, които не ни обичат.“

„Поезията е акт на мир. Мирът има такова значение за поета, каквото брашното за хляба.“

„Всичко е една церемония в дивата градина на детството.“

„Ако нищо не може да ни спаси от смъртта, нека поне любовта ни спаси от живота.“

ПАБЛО НЕРУДА – чилийски поет публицист, дипломат, политик, роден на 12 юли 1904 г. Истинското му име е Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто. Псевдонимът му е вдъхновен от чешкия писател Ян Неруда. Като повечето латиноамерикански интелектуалци и Пабло Неруда води активен политически живот.   Вярвал е в социалистическото бъдеще, бил е сенатор и кандидат-президент. Удостоен е с Международната награда за мир (1950) на Световния съвет за мир. През 1953 година получава Сталинска награда за мир от съветското правителство.
„Двайсет любовни стихотворения и една отчаяна песен“ (Veinte poemas de amor y una canción desesperada) от 1924 г. е първото произведение на Неруда с международен отзвук и едно от първите по популярност в испаноезичната литература за всички времена. Автобиографията му (1973) е озаглавена „Изповядвам, че живях“ (Confieso que he vivido).  През 1971 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература. Умира при неизяснени обстоятелства на 23 септември 1973 г.