ЛИЗА БОЕВА, фейсбук

Коментарът е по повод въвеждането на учебен предмет в училищата, доминиран от религията.

БПЦ е безпомощна в привличането на младите (а и на останалите), ето защо насила трябва да се случи този процес. Убедена съм, че ако МОН си науми да включи Кендрик Ламар в задължителната програма, децата и него ще намразят. 

Относно часовете по литература преди време мислих върху две недоразумения: 

1. Защо предметът е един (и оценката е една), щом ще състои от две различни части - български език (т.е. правопис, пунктуация, граматика, фонетика и морфология) и литература (т.е. изкуство). То е като да свържем кръгло с жълто и да получим гардероб.

2. Защо от всичките изкуства у нас литературата трябва да бъде централно? (освен ако не говорим за специализирано училище). Защо литературата да е по-важно изкуство от операта, да речем? 

Ако историята на изобразителното изкуство или музиката у нас се изучаваха нормално (т.е. задълбочено и интригуващо), то въпросът за задължителните часове по религия, мисля си аз, би бил ненужен. Няма разказ за европейски картини или скулптури (от Средновековието до 19 век), който да не започне с историята на изобразените библейски персонажи. Т.е. ако говорим за знание кой кой е - ето го. 

Обучението по религия у нас (не става дума за история на религиите, а за нравоучително-догматичните уроци, които предлага МОН) предполага задължителното деление на "правилно" и "неправилно". Има зло, има добро. 

В изкуството (дори силно религиозното) това деление е невъзможно. Макар да подчинява своята воля на папата и изискванията на католическата църква, примерно (както е в случая с тавана на Сикстинската капела), творецът (големият творец) създава сложен свят. И тук нито един учител на света на може да каже какъв точно. Че и оценка да ти пише.

Нашата училищна програма държи винаги да каже как точно е било. Ученикът трябва да каже онова, което учителят иска да чуе (а той иска да чуе онова, което е написано в учебника). Ето защо черно-бялата история с религията у нас е логично продължение на тази догматична тъпота. 

От учители чувам непрестанно: "Ама децата в клас не мислят, нищо не ги интересува". Виждам, че докато учителят ми дрънка оплакванията си (винаги едни и същи, година след година), и аз преставам да мисля. Как правят фокуса учителите с изключването на мислите и интереса? Царе са тук.

Та, много се радвам, че МОН ще включат обучение по вероучение, всъщност. Важното е да не пипат музиката, изобразителното изкуство, киното, театъра, балета и архитектурата (понеже ми се ще моето дете да ги обича така, както аз). Достатъчно е, че литературата са я превърнали в омразен брътвеж..

**

Обобщенията в тоя текст са глупави, знам. Винаги има други учители, винаги има друго знание. Но те са все въпреки (важния МОН, важните академици, важните чиновници).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина