АНЯ БРАУН (ARD) | РИХАРД КРАФТ (ARD), DW

Часовото време се връща отново - обратно към зимното, стандартното. През останалите седем месеца от годината часовниците са настроени на "изкуственото" лятно часово време - а то според учените е проблемно за организма на хората.

Ново проучване от САЩ за пореден път потвърждава, че това е така - лятното часово време, а и постоянните промени вредят на здравето.

 

Какво показват данните

Изследователи от университета Станфорд са установили, че ако по цяла година часовниците остават в стандартното (или зимно) часово време, това би довело до значително понижаване на случаите на наднормено тегло и инсулти. В дните след промяната на часовото време се отчитат повишени нива на инфарктите, както и на пътно-транспортни произшествия, пише АРД.

"Когато живеем по лятното часово време, което е въведено изкуствено през 1980 година, променяме всичко - щом променим часовниците през март месец всяка година, трябва да ставаме час по-рано. В двата дни веднага след промяната приетите в болница хора са значително повече. Причината е, че това е нездравословна промяна", обяснява изследователят Албрехт Форстер от клиниката по неврология на Университета в Берн.

 

Постоянно лятно или постоянно зимно часово време?

В Европа всъщност беше решено да се спре със смяната на часовото време. Държавите от Европейския съюз обаче още не са решили дали да останем завинаги в лятното часово време или в т.нар. стандартно (зимно). В зависимост от различните държави и двете имат своите плюсове. Например ако остане лятното часово време, това означава, че в Испания ще бъде тъмно до 9,30 сутринта, а в Полша например ще се развиделява още в три през нощта.

Затова и промяната в часовото време остава и разпалва дебати два пъти годишно. Когато преминаваме към лятно часово време през пролетта всъщност това, което се случва, е че се изместваме с една часова зона на изток. Това не е полезно, пише АРД, особено като се има предвид, че това не е нормалното часово време за голяма част от Европа.

 

Отраженията върху човешкото тяло

"Няма такова нещо като лятно или зимно време - има само едно време и то зависи от това къде живеем на Земята, дали в Калифорния или в Германия", обяснява хронобиологът Тил Рьонеберг от Мюнхенския университет. Човешкият организъм се ориентира спрямо това кога изгрява и залязва слънцето.

Животът в "грешна" часова зона през лятото създава проблеми на биологичния ритъм. Изследователите на съня сравняват промяната в часовото време с джетлага.

"Социалният джетлаг настъпва, когато вътрешното време - биологичната часова зона, в която живее организмът на човека, не е уеднаквена с часовата зона на заобикалящия го свят. Всяко несъответствие - разлика между вътрешния и външния часовник, вреди на здравето. Само увеличаваме шанса от такива вреди като местим часовниците през март", посочва Рьонеберг.

Повечето хора обаче все пак предпочитат лятното часово време, защото е светло до по-късно вечер. Добрата новина за смяната през есента - печелим допълнителен час сън. Освен това изследователите казват, че при връщането към стандартното часово време през октомври, негативните ефекти върху организма са по-малки.

 

Как да се приспособим най-ефективно 

При всички положения е добре човек да не е толкова строг към себе си в първата седмица след промяната на часовото време. Изследователят Форстер препоръчва повече разходки и престой на слънце, пише АРД.

Тъй като през есента и зимата всички имаме един общ проблем - няма достатъчно слънце, защото то изгрява по-късно и залязва по-рано. Обичайно хората чувстват, че не са събрали достатъчно дневна светлина за денонощието. Затова е добре възможно най-много време да се прекарва навън в светлите часове - така промяната се понася много по-лесно.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ще познаем човек не по това какво знае, а по това, което го радва.“

Анри Бергсон, френски философ и писател, роден на 18 октомври преди 167 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...