ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Големият руски учен и философ академик Дмитрий Лихачов бе от малкото братя руснаци, които признаха и публично заявиха, че България е дала на Русия азбуката, писмеността, религията. Защото там все още се говори за руска, а не за българска азбука и се отрича нашия голям принос в тяхната културна история. Това, което на шега или на истина каза Путин, че било от... Македония, може би без да знае, че Македония е всъщност изконна част от България, каквито са: Мизия, Тракия и Добруджа. Но това е друг въпрос – на политика. А тя невинаги е нещо нормално и чисто. Смешно е сега нашите и македонските управници да се събират и да дискутират по абсурдната тема: „Общата българска и македонска история”!
Но думата ми сега е за нещо друго. Дали вече сме „империя на духа”, както каза Лихачов или печален резултат от коварния американски план - доктрина „Дълес”, замислен още през следвоенната 1947 година с единствената цел „деградадацията на народите от Източния блок”, в това число и на България.
След 1944 година това обаче не се случи, защото младата държава се нуждаеше от образовани, културни хора, от специалисти във всички области. А и Народният съд беше ликвидирал част от интелигенцията. Та се наложи да се произведе нова. Положиха се усилия в тази насока. Това не може да се отрече с лека ръка. И затова и образованието и културата ни бяха на завидна висота. Но промяната от 1989 година ни поведе надолу. И резултатите са вече налице. Упадък във всички възможни области – от икономиката, през здравеопазването до културата и образованието. Наскоро бях шокиран от една ужасяваща новина: нашите ученици били на 46-тото място по грамотност в света, тоест до страни от Третия свят като Тринидад и Тобаго, Уругвай и Мексико. Момчетата ни имали цели 52 процента грамотност, тоест само две на сто над полуграмотните. Стряскащо, нали?! И така: оказва се, че всеки пети български гражданин е неграмотен – 65 на сто от ромите, 25 на сто от турците и 9 на сто от българите! Недостатъчно грамотни били дори кандидат студентите за Софийския университет.
Ето какво писа социологът доц. Михаил Мирчев по този болен проблем: „Разрастващата се неграмотност сред младите поколения е изключително важен компонент в общата ни демографска криза. Точно по тази линия ние упорито вървим към национална катастрофа. В смисъл, че възрастните поколения, когато бъдат заместени от сегашните млади поколения, не просто ще има много по-малко хора в продуктивна възраст, но и тяхната производителна и общо гражданска способност ще бъде по-ниска - поради големия, постоянно нарастващ контингент неграмотни, което значи и асоциални. Това е качествено измерение на демографската криза, което има и ще има далеч по-свирепи последици от простото намаляване на количеството на заместващите млади поколения...”
Като най- неграмотни са нашите съграждани от петнадесет до деветнайсетгодишна възраст!
И си мисля, дали сме в ХХІ век или се връщаме към Средните векове? Дори и през ХІХ век за българското образование са се полагали по-големи грижи. Да не говорим за бурния му подем след Освобождението, за периода между двете световни войни и „презрения соцпериод”. Та тогава ние се гордеехме като една от най- образованите, най- цивилизованите и културни страни в Европа и в света! Нашето средно образование беше образцово, модел за редица културни западни страни. Успехи имахме и във висшето. Нямаше населено място без училище и читалище. Просветата и културата бяха приоритет за държавата. А сега? Скоро ще останем без учители, а също и без музиканти и оркестри, защото в страната на Орфей и Борис Христов голямата музика е в немилост и царува Нейно Величество Чалгата! Да, тя заля окончателно България и което е най- лошото възпита лош вкус у младите. И тук, вината е не само на държавата, но и на редица електронни медии – телевизии и радиа, сред които са Нова БТВ със своите „концерти” и шоута от типа „Биг брадър” е наистина огромна и непростима...
Преди време погледнах дипломите на моята покойна майка, завършила русенската девическа гимназия „Баба Тонка” през 1933 г. и на моя вуйчо, дипломирал се също в Русе през 1938, в прочутата мъжка гимназия „Княз Борис Първи” (в която учителят по френски Стоян Михайловски написва химна за Светите братя) . Останах силно впечатлен от броя и характера на изучаваните дисциплини. В мъжката гимназия, наред с големия брой хуманитарни предмети, са се изучавали гръцки и латински. (Сега държавата е решила да съсипе Националната гимназия за древни езици!) Разгледах и някои запазени учебници, тетрадки и бележници. Какво високо научно ниво?! Колко много предмети! Колко сериозни теми и задачи! При това с много класни и контролни работи и изпити, с много оценки, високи изисквания. И оценка за поведението на ученика, което днес прибързано и глупаво премахнаха от просветното министерство. Та дори изпитът по немски език е завършвал с превод от романа Теодор Щорм „Именското езеро” – ниво за студент по немска филология в СУ! А сега? Сега положението е направо срамно, плачевно. Видях ученичка от спортното училище в Русе (и защо ли са тези безсмислени скъпоструващи училища, произвеждащи малко шампиони и повече мутри?!), която не можеше да напише правилно трите си имена в една молба. Или ученик от електротехникума, който не беше чувал (или по-точно запомнил имената на Гогол и Пушкин), а друг, който заяви, че Петко и Пенчо Славейкови били братя, а Райна Кабаиванска ушила...знамето на Хвърковатата чета...на Левски!
А нашите раздути университети (почти във всеки областен град!) са готови да приемат всеки полуграмотен кандидат-студент само, за да си запазят щата и субсидията. Делегираните бюджети (тази невиждана в света глупост, без прецедент в Европа и света!) и автономността (довела до свръхпроизводството на доктори на науките, доценти и професори!) се оказаха разрушителни не само за театрите, оркестрите и оперите у нас (съсипани от некултурните ни, неуки управници), но и за образованието. Но както каза на една среща с избиратели премиерът: „Аз съм прост и вие сте прости...” И при това западнало образование да не се учудваме, че наскоро в Студентски град в столицата се проведе „кючек- маратон” със солидни парични награди, осигурен от известен бизнесмен.
И докъде ще стигнем в скоро време, един Господ знае!
Б.а. Забравих да добавя: бележникът на голямата ми сестра, завършила също гимназия „Баба Тонка” в Русе, но през 1954 г. – беше с отделен лист за всеки учебен ден от годината, с пълно описание на всеки час, всеки урок и упражнение, зададена домашна работа, със забележка, ако има такава и накрая подпис на учителя и подпис на родителя. А сега: виждали ли сте ученически бележник? Наскоро чух, че родители дали под съд учителка, затова, че написала двойка на сина им! И учениците имат права, а учителите нямат. И скоро ще останем и без учители, защото властта ги забрави, както забрави и културата. „Държава на духа” ли? България вече се римува с Чалгария. Наистина, докъде стигнахме?!
