Ръсел Кроу е роден през 1964 г. Той е един от най-уважаваните съвременни актьори, носител е на „Оскар“ и много други награди. Играл е в знакови продукции като „Поверително от Ел Ей“, „Вътрешен човек“, „Гладиатор“, „Красив ум“, „Мрежа от лъжи“ и др. Съвсем скоро той дебютира и като режисьор в лентата „The Water Diviner” („Търсачът“), където играе баща, който търси синовете си, участвали в Битката при Галиполи. Действието се развива през 1919 г. Лентата е базирана на книга със същото име, написана от Андрю Анастасиос и д-р Меган Уилсън- Анастасиос . Представяме ви интервю, в което Кроу говори за филма си пред clotureclub.com.
---------------------
Филмът много реалистично представя едно бойно поле след битката, особено с виковете на ранените. Това беше ли ключов елемент?
- Това е част от концепцията ми. Когато четох за битките при Галиполи, едно от нещата, които ме впечатлиха, беше шумът, идващ от ничията земя след сраженията. Тогава си дадох сметка, че няма филм, който да представя на зрителя точно тази ситуация. Много хора ми казват, че са си мислили, че който не се прикрие в окопа, е просто застрелван. Много често обаче не е било така. Войниците са били ранявани, умирали са от кръвозагуба, откъсвани са им крайници. Обстановката е била ужасяваща.
Беше ли ви трудно да снимате тези моменти?
- Това, което беше най-емоционално, е добрата игра на всички тези млади актьори, които представиха точно това, което е написано в сценария. Целият филм беше заснет само на два пъти.
Толкова бързо?
- Говорил съм и по-рано, че подготвях актьорите много сериозно за филма. Точно затова е важна подготовката, за да може после да правят точно това, което се изисква от тях. Не се нуждаят от загрявка. Говорихме много какво се иска, какво ще снимаме, какво трябва да направи всеки. Те ме разбраха и бяха готови да покажат точно това, което сме говорили. Подготовката ни започна 4 месеца преди снимките. Невероятно е колко добре се представиха всички.
Такъв режисьор ли сте - който снима дълги сцени?
- Не, не бих казал. Снимам толкова, колкото е необходимо. Но вече говорих за подготовката. Когато започнем истинските снимки, и аз и актьорите вече сме готови. Когато снимаме, вече сме във филма и сме готови да направим всичко както трябва. Опитвам се да създам такава атмосфера около себе си, че всички да са спокойни, да чувстват подкрепа и да са способни да дадат най-доброто от себе си.
Така постъпва човек и с децата си. Имам двама сина. Те са много различни един от друг и начинът, по който говоря с единия, е различен от начина, по който говоря с другия. Така е и на снимачната площадка. Към всеки се отнасяш добре и оценяваш факта, че човекът се е съгласил да ти помогне да осъществиш идеята си. Няма значение кой е. Малките детайли и сътрудничеството са двата стълба, на които се опира добрият филм.
Посвещавате филма на „изгубените и безименни войници“. Вие посетихте ли Гробницата на незнайните воини във Вашингтон?
- Този път не, но работих там през 2007 и 2008 г. Бил съм до абсолютно всеки монумент във Вашингтон. Това е едно страхотно място.
