ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

През 2014 г. признатият актьор Ръсел Кроу, подобно на много свои колеги, дебютира и като режисьор. Той избра да направи това с австралийско-турската продукция „Търсачът“. Лентата представлява пътешествието между различни култури на един баща, който иска да погребе у дома синовете си, загинали на фронта при зловещата битка при Галиполи. Филмът е вдъхновен от едноименната книга на Андрю Анастасиос и д-р Меган Уилсън-Анастасиос. Освен Кроу играят още Олга Куриленко, Джай Кортни, Чем Йълмаз, Йълмаз Ердоган и др.

Емоционалният разказ започва през 1919 г., когато раните от Първата световна война са все още отворени. Водят се мъчителни преговори, скърби се за загиналите близки. Сюжетът започва с едно дълбоко ранено семейство, което се опитва да живее в илюзията, че тримата им синове са все още живи. След като съпругата му отнема живота си, останал без никого, австралийският фермер Джошуа Конър тръгва на поход към един друг свят, за да открие останките на синовете си и да ги погребе у дома, до майка им.

Основната част от филма се развива в Истанбул и Галиполи. Там Конър се сблъсква с коренно различна култура, с различни вярвания, обичаи и проблеми. Принуден да мине през най-разнообразни перипетии, той среща доброта у врага и пренебрежение от тези, който би трябвало да нарича свои. Главният герой завързва приятелства, намесва се, където не му е работа, рискува живота си, намира любовта, а и много повече.

Кроу е направил един затрогващ и емоционален филм, а не високобюджетна холивудска продукция, в която да блесне в главната роля. Картината на събитията – включително хаос, болка, административни пропуски, е автентична. Актьорите се справят добре с ролите си. Очевидно подготовката, през която са минали, за която Ръсел Кроу изтъкваше в интервюта, е свършила работа. Особено забележителни са кадрите след знаковата битка при Галиполи, когато бойното поле е застинало и огласявано от виковете на ранените. Това е елемент, пропускан в историческите кино продукции.

Преди всичко „Търсачът“ е филм, който показва, че има какво да намерим дори, когато не ни е останало нищо, стига да последваме сърцето си и да имаме куража да търсим. В романтичния разказ личат трагедия и оптимизъм едновременно. Романтиката обаче не е прекалена и не преминава в мелодрама. Филмът ще се хареса както на любителите на исторически драми, така и на филми, които засягат повече емоции и чувства. Кроу демонстрира потенциал като режисьор и следващият му проект зад камера се очаква с интерес.

Макар да е роден в Нова Зеландия, Ръсел Кроу прекарва по-голямата част от живота си в Австралия – близо 40 години – и се идентифицира като австралиец. Избира да играе австралиец и в първия си проект като режисьор, а приносът му към културата и популярността на страната е неоспорим. Австралия обаче вече близо десетилетие му отказва гражданство въпреки многобройните му дарения и благотворителни инициативи в държавата. Причината е в последните промени в законите, засягащи новозеландските емигранти. Когато през 2001 г. актьорът получи статуетката си „Оскар“ за изпълнението в „Гладиатор“, австралийските медии го определиха за свой сънародник. Кроу многократно е коментирал странната позиция на австралийските власти по въпроса с неговото гражданство.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...