Зейди Смит (32) е родена в Лондон в семейство на англичанин и емигрантка от Ямайка. Става световноизвестна с романа си „Бели зъби”.  Смит живее в Ню Йорк. Наскоро издаде петия си роман - "Swing Time". По този повод тя даде интервю за австрийския вестник "Дер щандард". Публикуваме го със съкращения. 

----

 Учили сте за джаз певица. Кога за последно пяхте?

- Преди няколко месеца в клуб Joe's Pub в Ню Йорк. Имам приятелка, която прави кабаретно шоу там. Изпях "The Lady Is a Tramp" на Франк Синатра. Достави ми удоволствие, но отново ми стана ясно защо се отказах от кариера на сцената. През цялото време държах очите си затворени. 

Защо?

- Никога не съм обичала излизането на сцената. Дори като писателка, когато имам премиера, се чувствам твърде ранима. 

Съжалявате ли за нещо, написано по-рано?

- Не но гледам да се придържам към съвременността. Като златна рибка съм - живея в сегашния момент.

В новия си роман имате героиня, която много прилича на Мадона. Как попадна тази знаменитост там?

- Още от детството ми съм страшна фенка на Мадона. За първи път я чух, когато бях на 9 години, на рожден ден на моя приятелка. Играехме на един стар плувен басейн, когота внезапно прозвуча "Like a Virgin". Присъстващите родители бяха шокирани. Но момичетата тази жена ни удари като комета. Това, което тогава ме впечатли несъзнателно, ме въодушевява и днес - Мадона има желязна воля: никаква дрога, никакъв алкохол, никакви лични драми. Тя беше единствената жена, заобиколена от полуголи мъже, които танцуваха като идиоти. Дотогава винаги е било обратното. При Мадона обаче мъжете се превръщаха в играчки. 

Впечатлява ме мощта, която Мадона излъчва. За всяка друга попзвезда съм чувала момчета и мъже да се изказват цинично. Не и за Мадона. Тя може да направи всичко с тях, но не и те с нея. 

В центъра на книгите ви е приятелството. Защо не пишете любовни романи?

-  Любовните романи никога не са ме интересували. Липсва ми разбиране и търпение. За щастие. Любовта често приключва съвсем неромантично. 

А приятелствата?

- Приятелствата предлагат чистота, която липсва в останалите отношения. Приятелствата формират живота ни. Мъжът ми е израснал на село, където семейството е било по-важно от приятелите. Аз обичам семейството си, но като градско дете от 11-годишна имах карта за автобусите и метрото. Приятелите ми означаваха много повече за мен от сеемйството ми. Освен това ми е непонятно как хората се запознават в някой бар, излизат 6 месеца и се женят, за да са заедно следващите 40 години. 

В моя живот гледам да държа драмите в граници. Искам да се концентрирам върху писането, за което е необходима дисциплина и разумна организация на времето. 

Как се справяте с времето, откакто имате деца? 

- Понякога е трудно. Но същото важи за хората с кучета. Аз имам и двете и не мога да си представя живота без тях. Трябва да се правят жертви. Кучето ми е старо и скоро ще умре. Ако след това не си взема ново, може би вече няма да галя всяко куче, което срещна. Точно така на старите жени им е достатъчно да прекарат един час с малки деца. Аз пък искам да взема на ръце всяко бебе, което видя. 

Децата ви са на 4 и 7 години. Напомнят ли ви за собственото ви детство?

- Не. Първо, защото растат в семейство от средната класа с достатъчно средства. Затова те водят доста различен от моя живот някога. Второ, децата ми са бели, а аз съм черна. 

В моето семейство нещата са ясни: баща ми е бял, майка ми е черна, мъжът ми е бял, децата ми не са като мен. Те са мои, но имат изцяло своя собствена същност. Важно е да го знаят. 

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

"Напоследък сякаш повече отмъщаваме, отколкото раздаваме справедливост.”

Упи Голдбърг, американска актриса, родена на 13 ноември преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...