Зейди Смит (32) е родена в Лондон в семейство на англичанин и емигрантка от Ямайка. Става световноизвестна с романа си „Бели зъби”. Смит живее в Ню Йорк. Наскоро издаде петия си роман - "Swing Time". По този повод тя даде интервю за австрийския вестник "Дер щандард". Публикуваме го със съкращения.
----
Учили сте за джаз певица. Кога за последно пяхте?
- Преди няколко месеца в клуб Joe's Pub в Ню Йорк. Имам приятелка, която прави кабаретно шоу там. Изпях "The Lady Is a Tramp" на Франк Синатра. Достави ми удоволствие, но отново ми стана ясно защо се отказах от кариера на сцената. През цялото време държах очите си затворени.
Защо?
- Никога не съм обичала излизането на сцената. Дори като писателка, когато имам премиера, се чувствам твърде ранима.
Съжалявате ли за нещо, написано по-рано?
- Не но гледам да се придържам към съвременността. Като златна рибка съм - живея в сегашния момент.
В новия си роман имате героиня, която много прилича на Мадона. Как попадна тази знаменитост там?
- Още от детството ми съм страшна фенка на Мадона. За първи път я чух, когато бях на 9 години, на рожден ден на моя приятелка. Играехме на един стар плувен басейн, когота внезапно прозвуча "Like a Virgin". Присъстващите родители бяха шокирани. Но момичетата тази жена ни удари като комета. Това, което тогава ме впечатли несъзнателно, ме въодушевява и днес - Мадона има желязна воля: никаква дрога, никакъв алкохол, никакви лични драми. Тя беше единствената жена, заобиколена от полуголи мъже, които танцуваха като идиоти. Дотогава винаги е било обратното. При Мадона обаче мъжете се превръщаха в играчки.
Впечатлява ме мощта, която Мадона излъчва. За всяка друга попзвезда съм чувала момчета и мъже да се изказват цинично. Не и за Мадона. Тя може да направи всичко с тях, но не и те с нея.
В центъра на книгите ви е приятелството. Защо не пишете любовни романи?
- Любовните романи никога не са ме интересували. Липсва ми разбиране и търпение. За щастие. Любовта често приключва съвсем неромантично.
А приятелствата?
- Приятелствата предлагат чистота, която липсва в останалите отношения. Приятелствата формират живота ни. Мъжът ми е израснал на село, където семейството е било по-важно от приятелите. Аз обичам семейството си, но като градско дете от 11-годишна имах карта за автобусите и метрото. Приятелите ми означаваха много повече за мен от сеемйството ми. Освен това ми е непонятно как хората се запознават в някой бар, излизат 6 месеца и се женят, за да са заедно следващите 40 години.
В моя живот гледам да държа драмите в граници. Искам да се концентрирам върху писането, за което е необходима дисциплина и разумна организация на времето.
Как се справяте с времето, откакто имате деца?
- Понякога е трудно. Но същото важи за хората с кучета. Аз имам и двете и не мога да си представя живота без тях. Трябва да се правят жертви. Кучето ми е старо и скоро ще умре. Ако след това не си взема ново, може би вече няма да галя всяко куче, което срещна. Точно така на старите жени им е достатъчно да прекарат един час с малки деца. Аз пък искам да взема на ръце всяко бебе, което видя.
Децата ви са на 4 и 7 години. Напомнят ли ви за собственото ви детство?
- Не. Първо, защото растат в семейство от средната класа с достатъчно средства. Затова те водят доста различен от моя живот някога. Второ, децата ми са бели, а аз съм черна.
В моето семейство нещата са ясни: баща ми е бял, майка ми е черна, мъжът ми е бял, децата ми не са като мен. Те са мои, но имат изцяло своя собствена същност. Важно е да го знаят.
