Кери Смит е канадска писателка, илюстраторка и блогър. Известна е като авторка на провокативните бестселъри „Унищожи този дневник” и „Довърши тази книга”, публикувани и на български. Смит се занимава най-вече с това, което Умберто Еко нарича „отворена творба”, която изисква от потребителя да я довърши сам.

------

Знаехте ли, че ще се занимавате с изкуство още от дете?
-    Интересен въпрос. Мисля, че всички деца са артисти, хора на изкуството. За мен думата изкуство е просто етикет. В много древни култури дори няма дума за изкуство. Това е, което ме вълнува най-много напоследък – опитвам се да не отделям изкуството от ежедневния живот. Моят път – аз стигнах дотук на принципа проба-грешка. Станах илюстраторка, защото обичам да рисувам и да гледам рисунки. В началото бях прекалено уплашена да следвам собствените си идеи, затова изпълнявах поръчки. С времето добих увереност и започнах да експериментирам повече. Когато те е страх, е много по-трудно да поемаш рискове, знаете. Вече мога да започна нещо, без да мисля дали някой ще го хареса.

Бихте ли ни казали повече за вашия бестселър „Унищожи този дневник”?
-    Книгата лежи на основата на деконструкцията, на чисто физическите усещания като хвърляне, накапване, мачкане, късане. Идеята е и концептуална, защото изисква от читателя да превърне обекта от едно нещо в друго. Изисквам потребителят да вярва в собственото си произведение, защото иначе няма да се получи. Въображението е нещо, което за мен е много сериозно.

Как започвате нов проект?
-    Не мога да дам конкретен отговор, защото не съм сигурна как точно функционират процесите в мозъка ми. В началото се появява идея, която ми харесва, и ме обсебва. Започвам да чета по този въпрос, да правя проучвания – чувствам се като изследовател. Следва фазата, която не мога да обясня. Правя връзка между нещо, което на пръв поглед няма нищо общо с моята идея. Например научна статия, уебсайт или документален филм. Така обединявам две различни неща и правя нещо ново.

Поддържате блог от повече от 6 години. Как се отразява това на кариерата ви като писателка?
-    Всъщност са 11 години. В началото нямах архив. Разбира се, че ми помогна. Въпреки че си мисля, че читателите ми не купуват книгите ми заради блога, а тези, които четат блога, не винаги харесват книгите. Блогът ми помогна много от гледна точка на поле за експерименти, което е нещо прекрасно. Въпреки че напоследък фокусирам повече творческата си енергия върху книги и други проекти вместо върху него. Получава се така, защото вече има толкова много блогове, толкова хора вече правят едно и също. Да имаш блог отдавна не е нещо уникално и това ме отдалечава от него. Определено трябва да го променя, да го пренасоча в друга посока.

Издателската индустрия отговори ли на очакванията ви?
-    И да, и не. Издателският бизнес е много вълнуващ и аз съм била свързана с него през по-голямата част от живота си. Но в моя случай напредъкът беше бавен, което не е непременно нещо лошо. В началото спечелих много малко пари. Такава е ситуацията при повечето автори. Тогава подписах лоши договори, които бяха изготвени така, че да не получавам нищо. С времето се научих по трудния начин и днес имам невероятен агент, който се грижи за бизнес страната на нещата. Много съм доволна от позицията си сега, защото ми позволява да се захвана с всичко, което искам да реализирам и да покажа на света.

Бихте ли назовали личности, които са ви повлияли?
-    Джон Кейдж, Бруно Мунари, Масанобу Фукока, Бъкминстър Фулър, Гастон Башлар, Ева Хесе, Чарлс и Рей Еймс, Джордж Перес, Корита Кент, Брус Мау, Мей Сартън, Итало Калвино. Това са само някои. Проучванията ми никога не свършват и това е най-хубавото.

Майчинството промени ли живота и работата ви като изключим фактора време?
-    Направи ме много уязвима. Раждането на сина ми е най-голямото ми постижение. За един артист да стане родител е нещо много важно, защото научава повече за интимността, отколкото може да предполага. Вече си давам сметка за много повече неща, които се случват по света. Искам да направя света по-добро място за моето дете и съм готова на големи компромиси.

Какво послание искате да предадете на света?
-    Искам хората да задават въпроси, да гледат от различни гледни точки, да обръщат внимание на случващото се около тях, да се развиват, да живеят истинския живот повече, а не да се осланят само на виртуалните преживявания. В последно време все повече ме вълнува образователната система. Това е свят, който се нуждае от много поправки. Искам да намеря начини да го променя. Чувствам, че съвременният икономически модел трябва да бъде оставен в миналото. Той не е добър вече. Трябва да започнем да изграждаме модел, при който здравето и качеството на живот на хората да са най-важното. Парите не могат повече да бъдат водещото. Култът към тях унищожава нас и планетата ни.

Ако сте на вечеря и имате възможност да поканите шестима души, кои ще бъдат те?
-    Барак Обама, Уолт Уитман, Джон Кейдж, Бруно Мунари, Карл Юнг и Рей Еймс.

Източник: susannahconway.com

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...