ЗДРАВКА ЕВТИМОВА, БНР
Добротата е в нас самите. И когато човек обърне своята добра страна към хората, той ражда в тях доброта. А що се отнася до съпричастността и любовта, това е основата, поради която човечеството е оцеляло и продължава да се развива – въпреки алчността, злостта и всички отрицателни емоции. Спомнете си само как хората в концентрационните лагери са намирали парченце ябълка и са я давали на някой болен.
Когато нещо е родено от тъга, то без съмнение я носи в себе си и я предава на хората. Наистина, тъгата я има в живота ни, но от нас зависи дали ще я превърнем в постоянно състояние или чрез своите постъпки и мисли, чрез онова, което изживяваме, ще я преобразуваме в нещо светло. За да може от тази светлина да се роди радост. И да прерасне в щастие. Писането е една много щастлива самота, ако не пиша, се чувствам сякаш болна.
Когато пиша на родния си език, имам чувството, че зад гърба ми стои българската история – годините на Първото и на Второто българско царство, на славата, но и на трагизма на ослепените войски на Самуил, на кръвта, пролята от нашите съотечественици. И, без да искам, в думите попадат и радостта, и трагизма, и болката. На английски не е така – няма го усещането за радост, за това, че все едно летиш нанякъде, че все едно те няма, докато пишеш.
Освен че е красив, четящият човек набира повече смелост, гордост и достойнство. Добрата литература е именно урок по достойнство и чест. Четящият човек също така е решителен – той не може да бъде манипулиран, нито накаран робски да превива врат.
Бих желала да забравим максимата, че преклонената глава сабя не я сече. Иска ми се нашите вратове да не бъдат наведени покорно, а да стоим изправени достойно, да гледаме открито и да не се страхуваме да изразим мнението си. Сведената глава оцелява, но нейното не е живот, а робство. Ние, българите, вече не живеем в робство и затова е време да насочим силите си в изграждането на нещо силно и запомнящо се, което ще накара хората от другите страни да ни се възхищават. Смятам, че имаме тези качества да го направим.
ЗДРАВКА ЕВТИМОВА е родена на 24 юли 1959 г. в Перник. Автор е кратки разкази, публикувани в 30 страни, носител е на национални и международни награди. Секретар е на българския ПЕН-клуб.
