СИЙКА ЛАПАЧКА

Денис Черевичко гостува за трети път в България по покана на примабалерината и художествен ръководител на балета на старозагорската опера Силвия Томова. Премиер солистът на Виенския държавен балет приема поканата и независимо от плътната си ангажираност във Виена, прави всичко възможно да танцува в ролята на принц Дезире в спектакъла на балета „Спящата красавица” от П. И. Чайковски, който ще се състои на 31 май от 19 часа на сцената на зала 1 на Националния дворец на културата. Това представление на Старозагорската опера е още по-специално, защото българският балет ще почете 45 години творческа дейност на изключителната Силвия Томова, която ще празнува на сцената в ролята на злата фея Карабос.

Публиката в Стара Загора вече два пъти е имала привилегията да се срещне с изкуството на  Денис Черевичко в ролите на принц Зигфрид от „Лебедово езеро” и на Базил от „Дон Кихот”.

В София ще танцува за първи път. В „Спящата красавица” артистът ще си партнира отново с примабалерината Анелия Димитрова в ролята на принцеса Аврора, а в останалите главни роли зрителите ще видят Клара Ферер – в ролята на Фея Люляк, Томоки Ишиго (Синя птица), Акари Мориматсу (Принцеса Флорина). Участват още солисти, кордебалет на Държавна опера-Стара Загора.

Денис Черевичко бе за няколко дни през април в Стара Загора, за да репетира със солистите и балетната трупа. Виртуозният танцьор не крие симпатиите си към България още от времето, когато печели златен медал на Варненския балетен конкурс, както и готовността си да работи винаги с балетната трупа на Старозагорската опера, когато има възможност. Пристига в деня на спектакъла на 31 май и веднага след това се връща във Виена, защото му предстои и отговорно участие в MAHLER, LIVE на сцената на Виенската държавна опера.

ДЕНИС ЧЕРЕВИЧКО е роден в Донецк, Украйна. На петгодишна възраст той проявява интерес към танца докато посещава уроци по фолклорни танци с по-голямата си сестра. Ентусиазмът му, силната му воля и страстна енергия му спечелват място в балетната академия на Вадим Писарев, когато е шестгодишен (една година по-рано от възрастта за приемане).

От ранна възраст Денис се вдъхновява от известния украински танцьор Вадим Писарев, както и от много други  световни балетисти от онова време, пристигнали в Донецк за Международния фестивал „Звезди на световния балет“, организиран от самия Писарев.  Когато е на единадесет, Денис и семейството му се сблъскват с трудности и страдания, които жестоко заплашват възможността на Денис да продължи обучението и образованието си като танцьор. За щастие, Ирина Писарева (по онова време директор на Балетната академия на Вадим Писарев), е повярвала в невероятния потенциал и страст на Денис и затова му присъжда пълна стипендия, за да продължи обучението си. Ако не бяха щедростта и вярата й, Денис нямаше да бъде известният танцьор, който е днес.

Денис се дипломира през 2004 г. и малко след това печели Златен медал в Киев и така получава двегодишна стипендия от Фондацията „Хайнц Босл“ в Балетната академия в Мюнхен. Тук той се обучава при Александър Прокофиев, който изиграва изключително важна роля в артистичното му развитие.   

Снимка: Рад Димитров

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.