КРЕМЕНА НИКОЛОВА - ФЛОР

На 18 февруари Софийската филхармония посреща на сцената на зала „България“ една от грандамите на пианото – Елизабет Леонская. Под диригентската палка на Роберт Фаркаш легендарната пианистка ще представи Третия концерт за пиано на Бела Барток. Във втората част на вечерта ще звучи 39-та симфония на Моцарт.

Наричат Леонская "пълномощен посланик" на Святослав Рихтер. На сцената заедно с нея живее не само сдържаната му страст, но и духа на епохата на Рихтер: „Всяко време търси своя Бетовен и своя Шуберт и всяко поколение чува музиката малко по-различно поради факта, че манталитетът или вътрешният ни живот се променят“, казва тя. И още: "Никога не знаем: кой чува музиката по-добре - тези, които идват на концерта по дънки или тези, които идват с диамантена брошка? "

Невъзможно е да не се съгласите с Елизабет Леонская: да, всяко поколение търси и намира своите Бетовен, Шуман, Брамс и Менделсон. Но за щастие има хора като нея, които свързват няколко поколения и епохи.

Елизабет (Елизавета) Леонская е една от най-почитаните пианистки на нашето време. Тя е родена в Тбилиси в руско семейство. Много надарено дете, тя изнася първите си концерти на 11-годишна възраст. Скоро, благодарение на изключителния си талант, пианистката постъпва в Московската консерватория и през студентските си години получава награди на престижните международни конкурси "Дж. Енеску "(Букурещ), "М. Лонг-Ж. Тибо" (Париж) и "Кралица Елизабет"(Брюксел).

Талантът на Елизабет Леонская до голяма степен е повлиян от творческото ѝ сътрудничество със Святослав Рихтер, с когото я свързва близко приятелство чак до смъртта му през 1997. Той вижда нейните изключителни качества и допринася за тяхното развитие не само като учител и наставник, но и като сценичен партньор. През 1978 г. Леонская напуска Съветския съюз и Виена се превръща в новия ѝ дом. Сензационното ѝ представяне на фестивала в Залцбург през 1979 г. бележи началото на блестящата ѝ кариера на Запад.

Свирила е с всички най-големи оркестри. Работи с Курт Мазур, сър Колин Дейвис, Кристоф Ешенбах, Марис Янсонс, Юрий Темирканов и много други.

Тя е чест и желан гост на престижни музикални фестивали в Залцбург, Виена, Люцерн, Единбург. Сред многото награди, които печели е и Опус Класик за 2020 г, както и  отличието „За цялостен принос“ (2020) на Международните награди за класическа музика (International Classical Music Awards – ICMA), смятани за единствените независими в тази сфера, чиито номинации идват от музикални журналисти от различни точки на света.

Почетен член на Концертхаус и носител на Австрийския почетен кръст „За наука и изкуство“ първа степен – най-престижната награда в тази област (2006).

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...