Скромен, тих и обичан български поет. Така най-често е описван поетът Иван Цанев. На 30 ноември той чества своя 80-годишен юбилей.
Приносът на Иван Цанев към българската литература е значителен. Неговото присъствие в медийната среда обаче далеч не е пропорционално. Поетът рядко говори публично и почти никога за себе си.
Най-много можем да разберем за Цанев и неговото творчество от проф. Пламен Дойнов, поет, драматург и ректор на Нов Български университет.
"Иван Цанев е поетът в алтернативния канон, към когото критиката преди и след 1990 г. почти винаги запазва добрите си думи", пише Дойнов в своя статия за поета.
Цанев е считан за представител на т.нар. поколение на "тихите лирици". Те се явяват "противовес на гръмогласното априлско поколение", казва Дойнов пред БНТ.
Поетът е повлиян от Атанас Далчев, а едно от най-характерните неща за творчеството му е, че често преработва свои стари стихове.
"Аз преди време си мислех, че това е просто воля за шедьовър, за това да постигнеш съвършенството. Но в последните години видях, че тази воля е реализирана. Той наистина постига шедьоври", казва още Дойнов.
Иван Цанев е роден е на 30 ноември 1941 г. в село Острица. Завършва русенската гимназия "Баба Тонка", а по-късно следва руска и българска филология в Софийския университет.
Първата му стихосбирка "Седмица" е издадена през 1968 г., като още с нея е признат от литературната критика.
Сред стихосбирките му са "Неделен земетръс" (1973), "Телеграма" (1977), "Едничка дума" (1981), "Седмоднев"(1987), "Стихове и междустишия" (1995), "Дърво на хълма" (2001).
През 80-те е редактор в списание "Славейче", както и в издателствата "Български художник" и "Български писател". Познат е също и със своите детски поетични книги.
Носител е на редица награди, включително националната награда "Петко Р. Славейков", "Орфеев венец" и "Иван Николов" за цялостно творчество, а стиховете му са превеждани на почти всички европейски езици.
