ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

“Пазител на изгубени истории”. Така критиката нарича една от най-известните днес автори на исторически романи, американската писателка Рута Сепетис. Творбите й оглавяват престижната американска класация на “Ню Йорк таймс” за най-продаваните книги от момента, в който излязат.

Книгите й са издадени в над 60 държави, а по тях се правят филмови и телевизионни адаптации. Сепетис, която е от литовски произход, е наградена със специален орден от президента на Литва за приноса си към образованието и съхраняването на паметта. Тя е и първата американска писателка, произнасяла реч пред НАТО и Европейския парламент.

В центъра на всяка една от творбите на Сепетис стоят реални исторически събития, разказани през гледните точки на млади хора.

В интервю за БНР писателката казва, че нейната страст е да разкрива “скрити късчета история и да ги споделя с читателите”. На 6 декември тя пристига в София по покана на издателство “Сиела”, съвместно със Софийския международен литературен фестивал.

"Песента е един триминутен разказ"

Рута Сепетис е родена в САЩ, баща й е бежанец от Литва. Завършва бизнес и финанси. Преди да стане автор, тя е работила 22 години в музикалния бизнес.

"Бях мениджър. Помагах на автори на песни и музиканти да разказват своите истории през музиката”, казва тя пред БНР.

Сред хората, с които е работила, са Дезмънд Чайлд, китаристът Стив Вай, рок групи от Калифорния.

“Този мой опит ме научи много за силата на една история. Нека не забравяме, че песента е един триминутен разказ", казва Сепетис.

Чак през 2011 г. тя дебютира на световната литературна сцена. Още с “Пепел в снега” тя печели милиони читатели. По това време тя управлява успешна агенция за артисти, представляваща музиканти и автори на песни.

Идеята за първия й роман идва след нейно посещение при роднини в Литва през 2005 г. и научава повече за принудителното депортиране на хиляди хора от Литва, Латвия и Естония.

Романът разказва базирана на преживяванията на собствената й фамилия история за ужасите, с които балтийските народи се сблъскват по време на Втората световна война при управлението на Сталин. ​

Отражението на страданието върху младите

“Когато баща ми е избягал заедно със семейството си [в САЩ], неговите роднини били арестувани и депортирани към Сибир”, казва Сепетис.

Книгата разказва за мъчителния живот в съветски трудов лагер, видян през очите на 15-годишната литовка Лина Вилкас. Тя е изпратена заедно със семейството си в Сибир, след като прибалтийските страни са анексирани от Съветския съюз през Втората световна война. Всъщност, младежи са главните герои във всичките книги на Сепетис.

За войната в Украйна тя казва, че е “абсолютна трагедия фактът, че толкова много хора са подложени на безсмислено страдание”. По думите й особено е отражението на страданието върху младите хора - лайтмотив в нейните романи.

“Понякога най-високата цена по време на военен конфликт е платена именно от най-младите”, казва Сепетис.

Романът “Пепел в снега” е филмиран през 2018 г., а за него Рута Сепетис казва, че е “по-добър от книгата”. Филмът привлича голям интерес, организирани са прожекции дори в училища в САЩ.

Привлича вниманието и на Мемориалната фондация на жертвите на комунизма, когато е прожектиран на Капитолия, за да съвпадне с посещението на президента на Литва в САЩ. Сепетис е поканена да го представи и пред Европейския парламент и НАТО в Брюксел.

В "Туитър" тя споделя вълнението си след тази реч, в която говори за „силата на историческата измислица да създава пътища за глобален диалог“.

“Говорих за това, че ако споделим историята през сюжет, с подрастващи и възрастни, ще генерираме комуникация между хората и повече знание за миналото", казва тя.

Следващи заглавия

“Втората й книга - “Сол при солта”, посветена на потъването на германския лайнер „Вилхелм Густлоф“ през 1945 г., става носител на престижната британска награда за детска и юношеска литература - медал „Карнеги“. А “Ню Йорк таймс” я определя като „най-забележителната книга за 2016 г.“.

Следва романът “Фонтани на мълчанието“, който разказва за последиците от гражданската война в Испания по времето на диктатурата на Франсиско Франко.

Една от темите в него е за “изгубените деца на франкизма”. Това са отнети от родители републиканци деца, дадени за отглеждане и възпитание на семейства, привърженици на Франко. Предполага се, че техният брой възлиза на около 300 хил., като някои от тях стават жертви на трафик на деца и незаконно осиновяване.

Последната й книга “Трябва да те предам” излезе на български през май и се превърна в бестселър на “Ню Йорк таймс”. Тя е и едно от най-продаваните заглавия на Пролетния панаир на книгата, съобщава издателство “Сиела”. Книгата, в която много български читатели ще разпознаят част от своето минало, разказва за края на кървавия режим на Чаушеску в Румъния през 1989 г.

Рута Сепетис ще гостува на Международния литературен фестивал в София на 6 декември. Тя ще се срещне с българските си читатели в Мраморното фоайе на Национален дворец на културата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора