ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

“Пазител на изгубени истории”. Така критиката нарича една от най-известните днес автори на исторически романи, американската писателка Рута Сепетис. Творбите й оглавяват престижната американска класация на “Ню Йорк таймс” за най-продаваните книги от момента, в който излязат.

Книгите й са издадени в над 60 държави, а по тях се правят филмови и телевизионни адаптации. Сепетис, която е от литовски произход, е наградена със специален орден от президента на Литва за приноса си към образованието и съхраняването на паметта. Тя е и първата американска писателка, произнасяла реч пред НАТО и Европейския парламент.

В центъра на всяка една от творбите на Сепетис стоят реални исторически събития, разказани през гледните точки на млади хора.

В интервю за БНР писателката казва, че нейната страст е да разкрива “скрити късчета история и да ги споделя с читателите”. На 6 декември тя пристига в София по покана на издателство “Сиела”, съвместно със Софийския международен литературен фестивал.

"Песента е един триминутен разказ"

Рута Сепетис е родена в САЩ, баща й е бежанец от Литва. Завършва бизнес и финанси. Преди да стане автор, тя е работила 22 години в музикалния бизнес.

"Бях мениджър. Помагах на автори на песни и музиканти да разказват своите истории през музиката”, казва тя пред БНР.

Сред хората, с които е работила, са Дезмънд Чайлд, китаристът Стив Вай, рок групи от Калифорния.

“Този мой опит ме научи много за силата на една история. Нека не забравяме, че песента е един триминутен разказ", казва Сепетис.

Чак през 2011 г. тя дебютира на световната литературна сцена. Още с “Пепел в снега” тя печели милиони читатели. По това време тя управлява успешна агенция за артисти, представляваща музиканти и автори на песни.

Идеята за първия й роман идва след нейно посещение при роднини в Литва през 2005 г. и научава повече за принудителното депортиране на хиляди хора от Литва, Латвия и Естония.

Романът разказва базирана на преживяванията на собствената й фамилия история за ужасите, с които балтийските народи се сблъскват по време на Втората световна война при управлението на Сталин. ​

Отражението на страданието върху младите

“Когато баща ми е избягал заедно със семейството си [в САЩ], неговите роднини били арестувани и депортирани към Сибир”, казва Сепетис.

Книгата разказва за мъчителния живот в съветски трудов лагер, видян през очите на 15-годишната литовка Лина Вилкас. Тя е изпратена заедно със семейството си в Сибир, след като прибалтийските страни са анексирани от Съветския съюз през Втората световна война. Всъщност, младежи са главните герои във всичките книги на Сепетис.

За войната в Украйна тя казва, че е “абсолютна трагедия фактът, че толкова много хора са подложени на безсмислено страдание”. По думите й особено е отражението на страданието върху младите хора - лайтмотив в нейните романи.

“Понякога най-високата цена по време на военен конфликт е платена именно от най-младите”, казва Сепетис.

Романът “Пепел в снега” е филмиран през 2018 г., а за него Рута Сепетис казва, че е “по-добър от книгата”. Филмът привлича голям интерес, организирани са прожекции дори в училища в САЩ.

Привлича вниманието и на Мемориалната фондация на жертвите на комунизма, когато е прожектиран на Капитолия, за да съвпадне с посещението на президента на Литва в САЩ. Сепетис е поканена да го представи и пред Европейския парламент и НАТО в Брюксел.

В "Туитър" тя споделя вълнението си след тази реч, в която говори за „силата на историческата измислица да създава пътища за глобален диалог“.

“Говорих за това, че ако споделим историята през сюжет, с подрастващи и възрастни, ще генерираме комуникация между хората и повече знание за миналото", казва тя.

Следващи заглавия

“Втората й книга - “Сол при солта”, посветена на потъването на германския лайнер „Вилхелм Густлоф“ през 1945 г., става носител на престижната британска награда за детска и юношеска литература - медал „Карнеги“. А “Ню Йорк таймс” я определя като „най-забележителната книга за 2016 г.“.

Следва романът “Фонтани на мълчанието“, който разказва за последиците от гражданската война в Испания по времето на диктатурата на Франсиско Франко.

Една от темите в него е за “изгубените деца на франкизма”. Това са отнети от родители републиканци деца, дадени за отглеждане и възпитание на семейства, привърженици на Франко. Предполага се, че техният брой възлиза на около 300 хил., като някои от тях стават жертви на трафик на деца и незаконно осиновяване.

Последната й книга “Трябва да те предам” излезе на български през май и се превърна в бестселър на “Ню Йорк таймс”. Тя е и едно от най-продаваните заглавия на Пролетния панаир на книгата, съобщава издателство “Сиела”. Книгата, в която много български читатели ще разпознаят част от своето минало, разказва за края на кървавия режим на Чаушеску в Румъния през 1989 г.

Рута Сепетис ще гостува на Международния литературен фестивал в София на 6 декември. Тя ще се срещне с българските си читатели в Мраморното фоайе на Национален дворец на културата.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...