Американският писател Кормак Маккарти, носител на наградата "Пулицър", почина на 89-годишна възраст, съобщиха осведомителните агенции, като цитираха неговия агент. 

Смъртта на твореца, известен с романите си "Пътят", "Няма място за старите кучета", "Кървав меридиан", е настъпила в дома му в Санта Фе, щата Ню Мексико, във вторник, 13 юни.

Нихилистичните и жестоки разкази на Маккарти за американската граница му носят награди, филмови адаптации и безсънни нощи за читателите.

Кормак Маккарти е може би най-големият американски писател след Ърнест Хемингуей или Уилям Фокнър, отбелязва Ройтерс. 

Малко известен в първите около 60 години от живота си, възторжени отзиви за романа "Всички красиви коне" от 1992 г. - първият от "Трилогията за границата", променят това. 

Творбата се превръща в бестселър на в. "Ню Йорк таймс" и от нея са продадени в 190 000 копия с твърди корици само в първите шест месеца след публикуването ѝ. 

През 2005 г. Маккарти публикува романа "Няма място за старите кучета", който по-късно е адаптиран за големия екран. Филмът на братята Коен, в който главната роля се изпълнява от Хавиер Бардем, е отличен с награда "Оскар". 

За романа си "Пътят" от 2006 г. писателят печели наградата "Пулицър".

Маккарти никога не се появява на червения килим. Той пази ревниво личния си живот и почти никога не дава интервюта. Писателят обаче направи изключение за Опра Уинфри през 2007 г. "Не мисля, че (интервютата) са полезни... Ако отделяш много време за това да мислиш как да напишеш книга, вероятно не трябва да мислиш за това, а да го направиш", каза тогава той. 

Кормак Маккарти има три брака зад гърба си, като с последната си съпруга се развежда през 2006 г. Той е баща на две деца. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...