ЮЛИАНА РОТ, DW

На Коледа, 7 януари 1924 година*, рано сутринта на гара София пристига учителката по музика Мари Айхорн. Тя тръгва пет дни по-рано от родния си град Фюрт, а по пътя преживява много приключения. Прекачва се в Мюнхен и Будапеща. Пътува в претъпкани купета - почти само в мъжка компания. Още в Залцбург се губи големият ѝ багаж, а в Белград почти изчезва и ръчният. Митническите проверки са строги и се проточват дълго. Заради силния студ в Сърбия влакът просто спира и полузамръзналите, гладни и уморени пътници са принудени да изчакат до следващия ден, за да продължат.  

Така закъснението е огромно, а посрещачите в София си отиват без да дочакат гостите. Пропада и поканата за Бъдни вечер. В чакалнята на гарата, "която между другото не правеше много добро впечатление", Мари Айхорн спокойно си поръчва "горещ чай" и нещо за хапване. После взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и съпругата му Елисавета Консулова-Вазова, при които ѝ предстои да прекара година и половина.

През цялото време в България Мари Айхорн води дневник, в който подробно описва преживяното. Той съдържа неподправена информация за живота на българското общество и интелигенцията, както и за политическите събития, на които гостенката от Фюрт е станала свидетел. Днешният читател вероятно ще се наслади най-вече на описанията на всекидневния живот на следосвобожденския, още малоброен образован буржоазен елит - семейните отношения, празничните ритуали, ваканциите, развлеченията, обноските, които се формират при контактите с външния, "европейски" свят. 

 

Коя е Мари Айхорн?

Мари Айхорн е родена през 1884 година. Тя е най-голямата от петте деца в семейството. Майка ѝ умира много рано и Мари поема отговорността за по-малките си братя и сестра. Връзката помежду им е много силна - това проличава ясно и в записките ѝ от България.

На фотографията, която Мари е направила в София за своя 40-и рожден ден, се вижда една симпатична дама с одухотворено лице, къса кестенява коса, облечена в елегантна рокля в стила на 1920-те. Записките в дневника ѝ обрисуват една самостоятелна и еманципирана жена, която е решила да живее и работи в непозната страна и обстановка, без да владее друг език, освен родния си немски. По нейно време пътуването в чужбина така и така си е голямо изключение, камо ли пък за сама жена.

 

Българската връзка

Мари Айхорн завършва учителския колеж в Ерланген, там тя учи за учителка по музика. И сестра ѝ Сабине се дипломира в същия колеж - тя учи за учителка по рисуване. По същото време там следват и двете по-малки сестри на Елисавета Консулова-Вазова - Мара и Недялка. Мари и Сабине се запознават и сприятеляват с българските си колежки и с майка им. През февруари 1918 Мара Консулова тя посещава сестрите Айхорн и отбелязва в книгата им за гости следното:

"Приятелските сърца имат крила, бързат през морета и планини и са винаги, винаги близо едно до друго. След раздяла от три години и след хубавото време в Ерланген беше ми отредено да ви видя отново, мили Мари и Сабине, и да прекарам незабравими часове във вашия мил дом. Сега не ми е леко, мили приятелки, да се сбогувам с вас, но нека горните редове взаимно ни помогнат и отдалече да пренесат верния ми спомен до вас."

През годините следват десетки гостувания на български приятели във Фюрт, които траят от няколко дни до десет месеца. Гости от България отиват там дори за коледните и новогодишни празници, които по правило се смятат за стриктно семейни и са съответно не се допускат външни хора. С българските гости обаче е шумно и весело, с тях Мари и Сабине, които иначе са много сериозни и дори строги, си отпускат душата и празнуват с песни и дори с шеги.

 

Кой кой е в семейство Вазови?

Мари Айхорн има късмет, че поради високото обществено положение на семейство Вазови тя от самото начало попада в центъра на софийската интелигенция. От образования елит на България са и другите личности, които са споменати на страниците на дневника.

Борис Вазов, най-малкият от братята Вазови, е известен журналист, политик и юрист с докторска титла от Париж. По време на гостуването на Мари Айхорн той е депутат и подпредседател на Народното събрание, впоследствие става пълномощен министър в Прага. Но по-важната фигура за гостенката от Фюрт несъмнено е неговата съпруга Елисавета Консулова-Вазова. На много места в дневника се усеща възхищението на Мари Айхорн от личността и способностите ѝ. Консулова-Вазова е една от най-ярките женски личности, които познава следосвобожденска България. Художничка, завършила един от първите випуски на Художествената академия (тогава Държавно рисувално училище) в класа на Ярослав Вешин, с многократни престои в Мюнхен и пътувания в европейските центрове на изкуството. Реализира се като еманципирана жена, която не се страхува да противостои на патриархалните нрави на времето си. А и съпругът ѝ е необичайно толерантен и я подкрепя в модерните ѝ възгледи.

Възхищението на германката от Консулова-Вазова е безгранично: "Госпожа Вазова е необикновена жена, тя въплъщава както художничката, така и съпругата на вицепрезидента, същевременно е усърдна домакиня и любвеобилна майка. Тя говори пет чужди езика, рисува, пише, шие сама най-фини дрехи, разбира от готвене, накратко тя е просто гениална. И при това има една естественост, която я прави много привлекателна. Много се радвам, че мога да бъда при нея, но, естествено, край нея се чувствам съвсем дребна. Чрез нея се запознавам с един кръг от значителни хора, това ми е много ценно и интересно."

 

Дневникът на Мари Айхорн - хроника на делника    

В дневника си Мари Айхорн описва подробно всекидневието на софийската буржоазия - общуването, нравите, обичаите, заниманията. Тъкмо затова той е толкова ценен. Защото и до днес не са много мемоарните произведения, които ни показват делника на така ненавижданото от социалистическия режим "висше" общество. Мари Айхорн наблюдава отвътре живота на градската интелигенция и успява да го представи трезво и конкретно, без умиление и подсладена емоционалност. Съзнателно или не, германската учителка по музика влиза в ролята на хроникьор на българското всекидневието по онова време, встрани от официалната история, и дава принос към така ценената днес "история отдолу".

Мари Айхорн активно се стреми "да влезе в културата", както биха се изразили днешните етнографи. Още в началото на престоя си започва да учи български, ходи на кинопрожекции с дъщерите на семейството, присъства на дебати в Народното събрание, канена е често на гости, посещава оперни представления, концерти, дори и модното ревю на известната столична модистка Пелагия Видинска. С приятели ходи на Витоша, обикаля селата в полите на планината и се запознава с народните танци и с носиите. 

Много от събитията, на които става свидетелка, са така прецизно видени и разказани, че и днес биха могли да послужат като материал за сравнителни социално-психологически студии: баловете във Военния клуб, разговорите със спътници във влака за Бургас, летуването в Несебър, честванията на Великден и Коледа, освещаването на Вазовия дом, кръщенето на роднинско дете.

Мари Айхорн става свидетелка и на значими политически събития - атентата в църквата "Св. Неделя", атентатите на ВМРО, живота на руската белогвардейска емиграция. Тя разказва и за ключови културни събития - празниците около освещаването на храм-паметника "Александър Невски", юбилейното честване на Александър Божинов в Народния театър, събора на гимнастическите дружества "Юнак", гастролите на известни музиканти и певци.

Тя наблюдава и модернизацията на градския живот, вижда и нововъведенията, току-що "внесени" отвън - като ски спорт, летуване на море, посещаване на минерални бани, летен и зимен туризъм. Погледът ѝ е трезв, германката има ясно съзнание за класовото разделение на българското общество и за това, че нейните наблюдения са "островни", тоест че се отнасят само до една определена прослойка в столицата.

Свидетелство за вписването на Мари Айхорн в софийските среди е нейният споменик. В него срещаме всички личности, които познаваме и от дневника. В него пише и самият Борис Вазов: "Пожелавам на уважаемата Мария Айхорн всичко добро. Тъкмо когато започнахме да се опознаваме, тя си заминава. Нека прощава, ако е срещнала несгоди у нас. Аз и моето семейство запазваме най-добри спомени за нея. Нека и тя си спомня само доброто, което е забелязвала. Само доброто е връзка през планини, морета и граници."

В споменика на Мари Айхорн има и много емоция. Приятелка от екскурзиите до Бистрица пише: "Скъпа приятелко, когато някога пространството ще ни дели физически и прелиствайки албума, Вие бихте пожелали духовна връзка с България, тогава нека тази страница да Ви засвидетелства най-предани и нежни чувства на една българка, която Ви е говорила с езика на очите и сърцето, нека тази страница бъде пропита от лъха на Бистрица и Витоша."

Между страниците на споменика Мари Айхорн слага лист от здравец, вързан с червен конец. Той е запазен и до днес.  

На 10 юли 1925 годна Мари Айхорн е отново на гара София. Изпращат я цялото семейство Вазови, техни роднини и приятели. "Двете ръце, пълни с цветя, много сладки, със сърдечни пожелания, със сълзи и целувки се сбогувахме! Как различно беше заминаването ми от пристигането!"

Мари Айхорн запазва България в сърцето си до края на живота си. Към хубавите спомени се добавя и едно особено важно обстоятелство. Макар че роднините я описват като едва ли не суха в своята въздържаност "стара мома", Мари Айхорн преживява в София вълнуващ любовен роман с един белогвардейски емигрант. Може би тъкмо поради това тя разпорежда след смъртта ѝ дневникът да бъде унищожен. Днес сме благодарни, че това не се е случило.

 

***

 Авторката на този текст проф. Юлиана Рот е преподавател в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен

 Целият дневник на Мари Айхорн е публикуван през 2022 година: Юлиана Рот, Петър Стоянович: "България от първо лице. Мари Айхорн в София 1924 - 1925 г.", "Фабер", Велико Търново, 2022 

 *До 1968 година Православната църква в България отбелязва църковните празници по Юлиянския календар

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 77 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си