Известната френската писателка Мариз Конде e починала, съобщиха френските медии. Родената в Гваделупа авторка е издъхнала в понеделник вечерта в болницата в Апт, Югоизточна Франция. Новината е разпространена от съпругът й Ричард Филкокс.

МАРИЗ КОНДЕ е родена на 11 февруари 1934 г.Тя е автор на близо 30 книги за Африка, робството и множеството идентичности на чернокожите. Тя е много известна и в САЩ, където живее двадесет години в Ню Йорк, открива и ръководи център за франкофонски изследвания в Колумбийския университет.

"Винаги сме работили заедно ...,  дълбоко се възхищавах на нейните влияние и смелост", казва нейният издател Лоран Лафон за АФП .

Конде започва да пише, когато е на 42-годишна възраст, след дванадесет години живот и лишения в Африка и благодарение на новия си спътник Ричард Филкокс, който става неин преводач. Сред най-известните й романи е "Сегу". Мариз Конде е номинирана няколко пъти за Нобелова награда за литература. Тя живееше в Горд, малко селце в Прованс, където се заселва през 80-те години на миналия век. Там тя диктува на приятел последната си книга - L'Evangile du nouveau monde, нейното пренаписване на Новия завет, отбелязва АФП. Конде страдаше от неврологично заболяване.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Жената трябва да бъде интелигентна, да има чар, чувство за хумор и да е добра. Същото очаквам и от мъжа.“

Катрин Деньов, френска актриса, родена на 22 октомври преди 83 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...