На 23 май неочаквано е починал журналистът и писател Пламен Асенов. Той е автор на три театрални пиеси, няколко книги с разкази и три книги поезия. Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа“. Наскоро бе премиерата на петия том.

SKIF препубликува от "Свободна Европа" статията, посветена на Пламен Асенов, публикувана на 21 ноември 2019 г.

 

Пламен Асенов и "Великите европейци". Или какво е да опишеш гениалното

ТАТЯНА ВАКСБЕРГ

Започнал е с Омир и е свършил с Тери Пратчет. "Двамата титани в литературата" – казва. После бързо добавя, че нищо и никого не сравнява, а просто изброява велики европейци – независимо от коя епоха, страна или област на човешката дейност. Книгата му "Великите европейци" има премиера днес в София, представят я довечера в Столичната библиотека. Пламен Асенов ще бъде там, за да каже основното, което има за казване с този дългогодишен труд: че иска да приближи до България знанието за този огромен потенциал на човешкия дух, който е развит на европейския континент.

Пламен Асенов е роден в Пловдив през 1958 г. Завършил е българска филология в Софийския университет. Работил е почти всичко – от хамалин до политически анализатор. Първо живее в Кърджали и работи във вестник "Нов живот", но го уволняват година преди да падне Тодор Живков. "Заради голямата ми уста" – казва той. Не искал да се обръща към своите приятели от турски произход със сменените им насила имена. После тръгнал да описва Москва от края на 80-те с кипежа на улиците и площади от времето на перестройката.

"Нямах мярка, затова ме уволниха" – смята той. В спомените на хората, активни тогава, той е един от участниците в създаването на новата опозиция в Кърджали и един от онези, които търсят връзка със забранените организации на българските турци – нищо по-достатъчно от това, за да те изгонят от работа тогава.

В условията на свобода, вече след 1989 година, Пламен Асенов последователно работи за вестник "Демокрация" и "Подкрепа", след което остава 14 години в българската редакция на Би Би Си – като кореспондент от Пловдив. След закриването на редакцията пише политически анализи за "Дневник" или "Сега", сценарист е на документаални филми за БНТ, кореспондент е за радио SBS в Мелбърн и неговата програма за българската общност в Австралия. През 2011 г. получава наградата "Пловдив" за журналистика. А през следващата се ражда идеята му да изследва живота на великите европейци от последните двайсет и няколко века.

Предлага на БНР да подготви поредица за такива хора. "Вързаха ми се" – пише той в поканата за днешната софийска премиера на книгата. Говори за себе си шеговито. За хората, които описва – също. Знае къде свършва хуморът и къде започва сериозното, едното никога не е за сметка на другото. Знаят го тези, които са го слушали по националното радио – там досега са излезли 360 епизода от поредицата, която става основа на книгата.

"Не съм правил академично изследване, нито съм писал в някакъв тежък стил. Това не са задълбочени биографии. Във всеки от великите европейци търсех най-интересното и го описвах с чувство за хумор. Исках човек да прочете това и да успее да види голямата картина, скрита зад тези истории – културата, духът и науката на Европа, от която сме откъснати, макар че и ние сме европейци", казва Пламен Асенов по телефона.

После изброява част от героите в книгата: Свети Изидор от Севиля, Гутенберг, Мартин Лутер, Шекспир, Алфред Жари, Вацлав Хавел. Говори за книгата като за "първата" книга, защото е замислил поредица. Представя си я като десет тома, в които ще побере разказите за повече от 450 души. В днешната първа книга са представени 47 истории. Всички герои са представени не само с текст на Пламен Асенов, но и с портретна скица на Александър Гьошев.

Асенов не се е откъсвал от ежедневието – от 2014 г. е политически коментатор на Faktor.bg. Просто вече дели старата си любов – политическата журналистика – с новия си интерес към историята. И кой знае дали зад тази нова любов не дебне още някаква, неизвестна засега посока.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...