ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Иван Димитров е читател по наследство. Баба му притежава богата библиотека, а баща му - пишеща машина, пред която като малък той застава нощем и си представя, че пише като Томас Ман.

Днес Димитров вече е известен и награждаван писател, поет, драматург, журналист. През 2020 г. той решава да напусне "Дневник" и да се премести в Театрална работилница "Сфумато". Оказва се, че моментът не е много подходящ за тази смяна, тъй като малко по-късно е обявена пандемията от коронавирус, а театърът не е подходящ за работа от вкъщи по време на изолацията.

Именно в този период, докато Димитров прекарва голяма част от времето си у дома, се раждат историите в най-новата му книга - "Разкази от пандемията, или как се сприятелих с един комар", чиято премиера беше в "Сфумато".

 

Сборникът съдържа кратка проза и няколко разказа, свързани от една история "гръбнак" за човек, който в самотата си се сприятелява с комар. Героите в книгата са обитатели на един и същи жилищен блок и общото между тях е, че се сблъскват с новата реалност по време на изолацията.

Някои от текстовете са съставени от цитати от медийни изяви на генерал Венцислав Мутафчийски и проф. Тодор Кантарджев, които отговаряха за мерките за справяне с пандемията.

"Работата по този ръкопис ми помагаше да гледам нещата, а и себе си отстрани. И ми помогна да оцелея по-лесно – тогава живеех сам", казва Димитров.

Той спечели и наградата за млад автор до 40 години на Националния конкурс за българска драматургия „Иван Радоев“ за пиесата си „Как се сприятелих с един комар“, базирана на част от разказите в новия сборник. Тя ще бъде поставена на сцена през следващия театрален сезон.

Димитров е роден през 1983 г. в Кюстендил, като се премества в София, когато е на девет. Обиква литературата още когато се научава да чете. Единственото, което се променя с времето, е вкусът му - от приключенски романи, през научна фантастика до съвременна и класическа литература.

Димитров завършва българска филология в Софийския университет. Автор е на седем книги, включително романа "Софийски дует" и сборника с разкази "Силата на думите". Получавал е редица награди, включително "София: Поетики", "Яна Язова" за разказ и "Чудомир" за хумористичен разказ.

В началото на годината той и още четирима писатели - Стефан Иванов, Светослав Тодоров, Стефан Икога и Захари Захариев създадоха собствено издателство - "Кота 0", като "Разкази от пандемията" е третата издадена от него книга.

Целта на инициативата е "да се опитаме да направим нещо сами", казва Димитров пред "Свободна Европа". За момента издателството трупа портфолио, с което по-нататък да може да кандидатства за финансиране по програми, а собствениците тепърва опознават ролята си на издатели и отговорностите, които носи тя.

Някои от приоритетите на "Кота 0" са да достига до читатели и пространства извън София, както и да стимулира повече свобода в оформлението на книгите.

Това е видимо и в "Разкази от пандемията", тъй като по думите на Димитров кратката проза оставя много пространство на листа и дава възможност за експерименти с илюстрациите.

При някои от страниците в книгата художничката Бояна Павлова е вземала "типографски решения със статут на илюстрация", казва още Димитров. На една от тях буквите сякаш описват траекторията на комара - новия приятел на самотния човек.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...