"Портал Култура"

Албена Хранова бе сред водещите ни литературни изследователи, професор в Пловдивския университет, авторка на значими монографии и учебници.

За нея филологията бе път към другия, хуманитаристиката бе обвързана с традицията на хуманизма. Затова четеше текстовете не само с ум, но и със сърце. Стремеше се да разбие щампите на романтичната приповдигнатост около „българското“, а в същото време толкова много обичаше текстовете на Захарий Стоянов. Без нея прочитът на „големите разкази“ изобщо нямаше да е същият. Бе пословично диалогичен човек, умеещ да цени хубавите разговори и любим преподавател на поколения студенти в Пловдив.

Тя е родена през 1962 г. Завършила е гимназия с преподаване на английски език (1980) и Славянска филология (1985) в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Защищава докторската си дисертация през 1995 г., а от 1998 г. е доцент по българска литература. През 2009 г. защищава дисертация за придобиване на научната степен „доктор на науките“ в научната област „Теория и история на културата“, а от 2011 г. е редовен професор в катедрата по философия във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет.

Албена Хранова е авторка на над 150 отделни научни публикации на български, английски, немски, френски и руски език, а също и на монографиите „Двете български литератури: граници на лирическия контекст“ (1992), „Литературният човек и неговите български езици“ (1995), „Подстъпи към приказката“ (1998), „Езикът и неговите речи“ (2000), „Български интертекстове“ (2002), „Историография и литература. За социалното конструиране на исторически понятия и Големи разкази в българската култура ХІХ-ХХ век“ (том I-II, 2011). Съавторка в 19 учебници и учебни помагала по литература за прогимназиалното и гимназиалното образование.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...