КАТЕРИНА ВАСИЛЕВА, "Свободна Европа"

Навън вали сняг и температурите непрекъснато падат. В такива дни не е трудно да си кажеш: „Днес не ми се излиза“.

Още по-лесно е да посегнеш към една нашумяла напоследък книга със същото заглавие. Тя е писана преди повече от 10 години, но излезе през 2024 г.

Изглежда, че чакането за нея си е струвало. Тази година авторката на „Днес не ми се излиза“ беше отличена с награди за дебют в два от най-големите литературни конкурси в България.

Тя е Неда Узунколева и получи наградата „Перото“ в категория „Дебют“. През април Неда спечели и наградата за проза в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“.

„Винаги съм писала и писането винаги ми е помагало“, казва Неда пред "Свободна Европа".

Тя е родена през 1993 г. и пише романа си „Днес не ми се излиза“ през 2013 г. По това време е на 20 години. Записала е „Скандинавистика“ в Софийския университет, но решава да се откаже.

„Осъзнах, че това не е моето място. Имах и някакъв гняв в себе си. С приятелите ми постоянно говорихме как ще направим нещо велико, но това не се случваше“, казва Неда.

„След като завърших гимназия, изпаднах във вакуум. Уплаших се, че това са само приказки и че вечно ще бълнувам за неща, които няма да направя“, добавя авторката.

Затова Неда прекъсва следването си и решава да напише книга. Спомня си как се прибира вкъщи и казва на майка си: „Мамо, напускам университета. Но спокойно, ще пиша роман“.

Прави го много дисциплинирано. Пише всеки ден и завършва текста само за 5 седмици.

„Не съм сигурна, че през цялото време знаех къде отива историята, но вероятно героите са били в мен“, казва Неда и добавя:

„Аз винаги съм била много притеснителна и възпитана. Исках да изживея живота чрез човек, който е безпардонен, арогантен, но и талантлив.“

„Днес не ми се излиза“ има трима главни герои, позиционирани между живота и смъртта.

Първият от тях е себичен режисьор на 88, който от осем години не е напускал апартамента си. Той прекарва времето си в спомени за миналото, в което е имал много постижения и награди. Историята му обаче има и тъмна страна, а образът му е базиран на няколко режисьори, които Неда обича – Райнер Вернер Фасбиндер, Ингмар Бергман, Цветан Марангозов.

„При режисьора ми беше интересен въпросът: колко неща можем да простим на човек заради таланта му“, казва Неда.

Втората героиня е психоложка на 54 години, която разбира, че е болна от рак. Тя е дистанцирана и студена, не показва емоции, но е свързващото звено между режисьора и третата героиня – Катерина.

Катерина е на 20, на колкото е и Неда, когато пише книгата. Най-младата й героиня страда от депресия, има мисли за самоубийство и е пациентка на психоложката.

„Когато писах романа, Катерина беше най-близка до мен. Тя е сборен образ на мен и моите приятели. Сега вече не си приличаме толкова. Тогава бях много мрачна, а сега съм по-спокойна“, разказва Неда.

След като завършва романа, тя го предлага на няколко по-големи издателства. Те й връщат положителна рецензия, но казват, че в момента нямат възможност да го издадат.

„Не съм пипала текста повече, защото мислех, че не е достатъчно добър, за да дебютирам с него“, казва авторката. Нещо обаче постоянно й напомня за книгата и героите в нея.

След отказите от издателствата Неда започва да учи „Журналистика“ в СУ, където среща своя ментор – покойният вече журналист и поет Марин Бодаков. В края на следването си Неда работи по дипломна работа, която изследва връзките между литературата и журналистиката. После записва и магистратура в специалност „Политически патологии на глобалния свят“.

10 години след написването на „Днес не ми се излиза“ Неда решава да му даде още един шанс и кандидатства за финансиране от Национален фонд „Култура“ (НФК) по програма „Дебюти“. Одобряват я и тя си намира редактор – Або от издателство „Рива“.

Редактирането на текст цяло десетилетие след написването му е трудна задача, но Неда успява да се справи със съпротивлението, което изпитва. Така „Днес не ми се излиза“ най-накрая излиза – през март 2024 г.

Неда не вижда романа като мрачен, а по-скоро като жизнеутвърждаващ. Едно от основните му послания е „да действаме, независимо от съмненията“.

Тримата герои в книгата „повтарят един и същи рефрен – каквото и да се случва, животът, в най-чистата му форма, трябва да се живее“, пише Михаела Илиева в „Литературен вестник“ за книгата на Неда.

През април 2024 г. романът беше отличен в категорията „Проза“ на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, а в началото на ноември получи наградата за „Дебют“ на „Перото“. Тези признания носят на Неда щастие, но и чувство за отговорност за по-нататъшната й работа.

През последните месеци тя е написала втория си роман, повлиян от събирането на група "Оейзис", което беше обявено по-рано тази година.

„Вдъхнови ме динамиката на отношенията между двамата братя Лиъм и Ноел Галахар“, казва Неда. Междувременно е започнала и първите стъпки към бъдеща екранизация на „Днес не ми се излиза“.

Освен "Оейзис", творчеството на Неда е повлияно от авторите Филип Рот, Пол Остър, Симон дьо Бовоар, Виктор Пасков и Франсоаз Саган. Важни за нея са режисьорите Джон Касаветис и Кшищоф Кешловски, както и групи като "Ролинг Стоунс" и "Пинк Флойд".

Съветът й към дебютиращите автори е да не следват всички съвети.

„Със сигурност ще направиш грешки, но поне ще знаеш, че са твои. Всеки пада понякога“, казва Неда.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург, роден на 20 октомври преди 162 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...