МИНА КИРКОВА, DW

Германският философ и социолог Юрген Хабермас е починал на 96-годишна възраст в Щарнберг. Новината бе съобщена от издателство Suhrkamp, което се позовава на семейството му.

Университетският преподавател се смяташе за най-влиятелния и най-известен съвременен германски философ. Той беше най-известният представител на второто поколение на "критическата теория" - т.нар. "Франкфуртска школа". Франкфуртските философи имат амбицията да се доберат до идеологическата основа на властовите механизми.

Основното произведение на Хабермас е "Теория на комуникативното действие", публикувано през 1981 година. В тази книга философът развива идеята си, че тъкмо комуникацията, общуването са решаващ фактор за интеграцията на едно общество. 

Освен с богатата си научна работа, той се отличаваше и с участието си в почти всички важни дебати в германския обществен живот в продължение на повече от седем десетилетия - по разнообразни теми като студентските бунтове от 1960-те години, войната в Ирак, генното инженерство и дигиталните медии.

Той се застъпваше за по-нататъшната интеграция на ЕС, но не пропускаше да критикува и демократичните дефицити на Общността. Когато избухна еврокризата, философът подкрепи стриктния курс към икономии и разви идеята си, че валутният съюз постепенно трябва да се превърне в "наднационална демокрация", на която националните държави да отстъпят част от суверенитета си. 

През последните години той публикува монументална трилогия по история на философията и направи забележителни, макар и противоречиви изказвания по повод войните в Газа и Украйна.

 

Активен и в напреднала възраст

Хабермас участваше в множество германски и международни философски и социално-теоретични дебати, засягащи както континенталната европейска, така и англо-американската аналитична философия. Обемът на неговите публикации беше впечатляващ и предизвикваше възхищение у аудиторията му. Той продължи да бъде активен в ежедневната публицистика и в напреднала възраст. 

През 2019 година излезе двутомното му обобщение на интелектуалната история на съвременната западна мисъл "Auch eine Geschichte der Philosophie“ (Също история на философията).

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...