Цветан Тодоров - структуралист, философ, лингвист, историк на философската мисъл и културолог, почина във Франция на 77 години, съобщи "Монд", цитиран от "Офнюз".
Роден е на 1 март 1939 г. в София - син на библиографа Тодор Боров и внук на общественика Иван Пеев-Плачков. Следва българска филология в Софийския държавен университет и през 1963 г. като стипендиант заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторска дисертация „Литература и означаване“ под ръководството на Ролан Барт. От 1987 г. ръководи Центъра за изследване на изкуствата и езиците към Френския национален център за научни изследвания. Има две деца от брака си с писателката Нанси Хюстън.
В началото се интересува предимно от теория на литературата, а след 1990 г. – от историята и отношението с другия в трудни области на историята като завладяването на Централна Америка и Втората световна война. В книгата си „Завладяването на Америка. Въпросът за Другия“ разсъждава за начина, по който местните култури в Америка са били жестоко унищожени от конкистадорите.
Утвърждава се като учен с превода на руските формалисти, който значително допринася за развитието на съвременната поетика. След това публикува „Литература и значение“. В „Увод във фантастичната литература“ (1970) разглежда сериозно и задълбочено фантастичната литература.
Философски рефлексии за самоопределянето на Тодоров са от голямо значение за антропологията и социологията. Въпросът за собствената и чуждата културна идентичност е една от важните теми в дебатите на съвременната антропология. Книгите на Тодоров, писани на френски, се превеждат в България едва след 1984 г.
Философът изследва другостта на различните култури, разглежда проблема „Ние и другите“, споровете на хуманистите в Европа от епохата на откриването на Новия свят и процесът на колонизация. Въпросът за собствената и чуждата култура застава в основата на антропологичните дискурси в Европа.
Цветан Тодоров говореше за себе си като за емигрант и се самоопределяше като европеец. Занимаваха го проблемите за допирните точки, смесването на културите и търсеше отговор на въпроса „Как да се живее?“.
