"Дневник" преведе част от лекцията, която Нобеловият лауреат за литерату Казуо Ишигуро прочете в Стокхолм. Ето частта от нея, в която оценява съвремието ни:
"Аз съм част от поколение, склонно на оптимизъм, защо да не съм? Гледахме как по-възрастните от нас успешно трансформираха Европа от място на тоталитарни режими, геноцид и исторически безпрецедентна касапница в регион, на който мнозина завиждат, с либерални демокрации, живеещи в дружба почти без граници. Гледахме как старите колониални империи рухват по света, заедно със заслужаващите осъждане схващания, които бяха заложени в тях. Видяхме значителен напредък във феминизма, правата на гейовете и битките на няколко фронта срещу расизма. Израснахме на фона на мощен сблъсък – идеологически и военен – между капитализма и комунизма, и бяхме свидетели на онова, което много от нас вярваха, че е щастлив край.
Сега обаче, гледайки назад, ерата след падането на Берлинската стена изглежда като време на самодоволство и пропуснати възможности. Допусна се да се създадат огромни неравенства – в благосъстоянието и възможностите – между държавите и в самите държави. Особено кошмарната инвазия в Ирак през 2003 г. и дългите години на икономии, наложени на обикновени хора, след скандалната икономическа катастрофа от 2008 г., ни доведоха до настояще, в което крайнодесни идеологии и племенни национализми профътяват. Расизмът в традиционната си форма и в модернизираната си, по-добре маркетирана версия, отново е във възход и подрива цивилизованите ни улици като заровено чудовище, което се събужда. За момента изглежда ни липсва каквато и да било прогресивна кауза, която да ни обедини. Вместо това дори в богатите западни демокрации се разделяме на враждуващи лагери, от които да водим горчива битка за ресурси или власт.
...
Ще трябва да продължа както мога. Защото все още вярвам, че литературата е важна и че ще бъде особено важна, докато минаваме през този труден терен. Но аз ще се оглеждам за писатели от по-младите поколения, които да ни вдъхновят и да ни водят. Това е тяхната епоха и те ще имат познанието или инстинкта за нея, които на мен ми липсват. В световете на книгите, киното, телевизията и театъра виждам приключенски настроени, вълнуващи таланти; жени и мъже на по над 40, 30, 20 години. Така че съм оптимист. Защо да не бъда?"
