Френски документи поставят под съмнение дали останките в гроба на ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс в Дръмклиф, Слиго, са неговите, съобщи „Гардиън”. Много е възможно костите да са били смесени с други при първоначалното му погребение във Франция.

Йейтс умира в хотел във Франция на 28 януари 1939 г. Погребението му е скромно и дискретно. Погребан е в гробището Roquebrune-Cap-Martin. Приживе Йейтс и съпругата му често обсъждали неговата смърт, като той категорично бил против шумното публично погребение. Според съпругата му точните му думи били: „Когато умра, погребете ме там горе и година по-късно, когато вестниците вече са забравили за мен, ме изкопайте и отнесете в Слиго”. Заради Втората световна война желанието му да бъде пренесен в родината му е изпълнено чак през септември 1948 г.

„The Irish Times” съобщи преди ден, че френските власти се съмняват, че е станало объркване на останките и това ставало ясно от кореспонденция между дипломати, които се занимавали с пренасянето на гроба. Документите били предадени на ирландското посолство в Париж миналия месец. Те били намерени в частния архив на бившия френски дипломат Жак Камий Пари – съпруг на дъщерята на Пол Клодел. Пари по-късно става първи генерален секретар на Съвета на Европа. Неговият син Даниел Пари е предал документите, свързани с Йeйтс на ирландското посолство. В един от тях се казва, че френски дипломати вярват, че останките на поета са „объркани с други кости”.

По ирония на съдбата човекът, отговарящ за процедурата по преместването, е Шон Макбрайд, който по онова време е министър на външните работи на Ирландия. Той е син на Мод Гон – музата на Йейтс, която 4 пъти му отказва брак, а години по-късно започва интимна връзка с него. По този повод поетът казва: „Трагедията на сексуалния акт е вечната девственост на душата”.

Най-близката жива роднина на Йейтс – внучката му Кейтриона, не е коментирала новината. През 1988 г., когато отново има съмнения, в писмо фамилията Йейтс обявява, че е удовлетворена и не изпитва никакво съмнение, че поетът е погребан в Дръмклиф.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...