Андреа Камилери – доайенът на криминалната литература, почина на 93 години, съобщи ВВС. Един от най-обичаните писатели на Италия е бил приет в болница в Рим миналия месец след сърдечен удар.

Авторът е познат най-вече с детективската си поредица с главен герой инспектор Салво Монталбано, който се подвизава в измисления сицилиански град Вигата.

Тяхната екранизирана от RAI телевизионна версия бе много харесвана в Италия, след което доби популярност и във Великобритания, САЩ, Франция, Испания, Германия и Австрия.

В България част от книгите от поредицата са издавани от издателство "Книгопис" през 2013 и 2014 г. в превод на Весела Цалова. Камилери е преведен за първи път на български език през 2009 г. от Даниела Илиева с романа "Пансион Ева", написан на сицилиански диалект.

През последните години писателят загубва зрението си, но през 2017 г. споделя в интервю, че това всъщност му помага да вижда нещата по-ясно.

"Сляп съм, но загубата на зрението ми съживи всички останали мои сетива", казва авторът тогава и допълва, че паметта му се е подобрила и че продължава да пише.

Камилери е автор на над 100 книги. Историите му са предимно художествена измислица, но повлияни от актуални събития или резултат от часовете, прекарани в ровене из архиви.

Всяка от книгите за Монталбано е във формат 180 страници и съдържат 18 глави от по 10 страници. Те имат огромен успех, продадени са в тираж от над 25 млн. копия и са преведени на 120 езика.

Последната книга на Камилери е публикувана през май тази година в Италия и бързо става бестселър. През 2006 г. той пише и книга със заглавие "Рикардино", но тя се съхранява заключена в шкаф при издателя му, тъй като двамата имат уговорка тя да бъде публикувана по-нататък във времето.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...