ИВАН ДИМИТРОВ, "ДНЕВНИК"
Водещият американски литературен критик и професор в Йейлския университет, чието меланхолично почитание пред литературната класика, обемно творчество, разбираем език и застъпничество на ценностите на западната цивилизация сред всички модни тенденции на времето го направиха известен автор, е починал вчера на 89 години в болница в Ню Хейвън, щата Кънектикът, съобщи "Гардиън".
По думите на неговата съпруга Джийн Блум в последните години здравословното състояние на Блум се е влошило. Въпреки това критикът не е спрял да пише и дори преди седмица е изнесъл лекция пред студенти.
Блум е автор на повече от 20 книги и винаги се е гордеел с това, че успява да направи университетските въпроси на литературознанието достъпни за масовите читатели. Той често предизвиква неодобрение, защото си позволява да говори за "понижените стандарти на съвременната литература". И в същото време се появява в бестселър класациите със заглавия като "Западния канон" и "Книгата на J", в която говори за влиянието на Йехова и Исус Христос като литературни герои. Гостува в предавания като "Добро утро, Америка", а е член на Американската академия за изкуства и литература.
Блум излага една от най-известните си теории в книгата си "Страхът от влияние". В нея той твърди, че
творческият акт не представлява поклон пред миналото
а по-скоро фройдистка битка, в която авторите отхвърлят и изкривяват образите на своите литературни предшественици, като същевременно техните произведения дължат почти всичко на класиката. Критикът се опитва да обясни защо литературните синове не желаят да приличат на бащите си, а "страхът от влияние" постепенно започва да означава начина, по който творците от всички сфери на изкуството се отнасят към собственото си вдъхновение. Оттогава теорията многократно е дебатирана, пародирана и подлагана под съмнение, включително от самия Блум.
Блум е роден през 1930 г. в Ню Йорк - източната част на Бронкс, в семейството на православни еврейски емигранти от Русия. Увлечението му по литературата започва с поезия, написана на идиш, но скоро той открива автори като Т. С. Елиът и Уилям Блейк. Завършва класическа филология в Корнелския университет. През 50-те години на миналия век се опълчва срещу класицизма на Елиът. Но в следващите десетилетия Блум остро изразява своето неодобрение и към афроцентризма, феминизма, марксизма и други течения, които той включва в своята
"школа на негодуванието".
Като краен защитник на "високата литература" Блум не одобрява книгите за Хари Потър и "слам поезията" и е ядосан, когато Стивън Кинг получава Националната награда за книга на САЩ през 2003 г. Щом Дорис Лесинг, авторът на "Златната тетрадка" - книга, считана за класика от привържениците на феминизма, получава Нобеловата награда за литература през 2007 г., Блум коментира, че това е "чиста политическа коректност".
В "Западния канон" (1994 г.) критикът се спира на 26 имена в литературата - от Данте Алигиери до Самюъл Бекет, и обявява Филип Рот, Томас Пинчън и Дон де Лило за най-големите съвременни автори. В центъра на канона той слага Уилям Шекспир.
Неговите хвалебствия обаче не са резервирани за "белите мъже". В "Книгата на J" (1990 г.)
Блум твърди, че някои части от Библията са написани от жена.
Счита Бога от Стария завет за един от "най-великите литературни герои". Почитател е на творчеството на Вирджиния Улф, Емили Дикинсън, Джейн Остин, а между стотиците книги, които редактира, попадат заглавия на Тони Морисън, Мая Анджелоу и Ейми Тан.
Въпреки съпротивата си към популярната култура Блум не крие, че харесва рок групата The Band, и признава, че често гледа MTV. В интервю пред литературното списание The Paris Review казва, че текстовете на песните и цялостната атмосфера, които вижда по телевизионния канал, отразяват реално това, от което САЩ се нуждае и това, за което американците мечтаят. За него този образ на реалността е "наистина странен и възхитителен".
