„Отишъл си е Николай Атанасов, радикален и талантлив, радикално талантлив български поет. Младият Ники Атанасов, автор на стихосбирките Ябълка (получи Южна пролет, бях в журито и помня реакциите след това), Органични форми, Манифестация и Евангелие от Евнух. Публикуваше често в ЛВ, направи през 2000 г. първият ЛГТБ брой. Непоносимо (за тогавашното, а трябва да признаем и за сегашното българско общество) писане, лично и политическо, откровено и оголващо. Лек път, Ники... Потърсете го, прочетете” , написа във „Фейсбук” писателят Георги Господинов .

Атанасов е починал в САЩ. Новината е съобщена от близките му.

Издателство Black Flamingo изказва съболезнования на близките на Николай Атанасов и отправя молба към всички, които биха искали да помогнат със средства, за да бъдат пренесени тленните останки на поета в неговата родина.

Средствата могат да бъдат превеждани в Първа Инвестиционна Банка по банкова сметка BG44FINV91501017377238 на името на неговата майка - Милотинка Николаева с основание: "В памет на Николай Атанасов"

НИКОЛАЙ АТАНАСОВ е роден в Плевен на 8 януари 1978 г. Следвал е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ и английска литература в Брауърд Колидж, САЩ. Членувал е в първата българска организация за защита на правата на сексуалните малцинства „Джемини”

Дебютира със стихосбирката „Ябълка“ (Свободно поетическо общество, 1999), издадена с конкурс на Сдружение на българските писатели. Спечелил е няколко национални награди, между които „ Златното яйце” от конкурса „Веселин Ханчев“ през 1997 г. и „Пегас” от конкурса „Южна пролет“ през 2000 г. През 2007 г. излиза втората му книга под заглавие „Органични форми“ (ИК „Алтера“), а през 2011 г. – третата, озаглавена „Манифестация“. Сборникът му с избрана и нова поезия „Евангелие от евнух“ (Black Flamingo) е публикуван през 2017 г.

Публикувал е в списанията „American Poetry Review“,[5] „Chroma Journal“,[6] Akzente, „Алтера“, „Съвременник“, „Витамин Б“, „Пламък“, както и в „Литературен вестник“, „Литературен форум“, „Капитал“, „Сега“ и др. Превеждан е на английски, немски, чешки, унгарски, хърватски и словенски езици.

 

IN MEMORIAM: Николай Атанасов

ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЕВНУХ

"Защото има евнуси, които така са родени

от утробата на майка си;

има пък евнуси, които са били скопени

от човеци; а има и евнуси,

които сами себе си са скопили, заради

небесното царство.

Който може да приеме това, нека приеме.“

Матей (19:12)

 

Твърдят, че любовта ми не ражда деца

и често не принадлежи на себе си,

отвличана от алчния език на непознати.

Наричат думите си чужди и многозначителни,

но смисълът им е един, когато ме убива.

Държа да саботирам книжната им смърт

и връщам болката обратно, докато ги съживи,

за да се сблъскат с "безполезните“ въпроси:

Възможно ли е поетическото превъзходство

да не гради художествената дистанция

като алиби на погребващата подлост;

да не обслужва привилегията на незнанието

за вечното завръщане към голотата на срама

в затвора на езика и в руините на паметта,

за компулсивното записване на страха,

атрофирал в болестта на философията,

за обвиненията вместо справедливост

след горделивото заличаване на духа.

 

Н.А.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...