В Йерусалим почина съветският и израелски писател, дисидент и журналист Михаил Хейфец, съобщи руският „Канал 9”.  Дъщерята му Наталия съобщава, че е имал хронични заболявания на бъбреците и сърцето. 

 

МИХАИЛ ХЕЙФЕЦ  е роден на 18 януари 1934 г. в Ленинград. Завършва литературния факултет на педагогическия институт „Херцен” През 1974 г. е осъден на четири години затвор и две години изгнание. Причината е написването на предговора към събраните творби на Йосиф Бродски, както и затова, че съхранява и разпостранява на есето „Ще просъществува ли Съветският съюз до 1984 г.?“  на дисидента  Андрей Амалрик. Сред свидетелите по делото му е и бил писателят Борис Стругацки. Като затворник Хайфец успява да публикува в Париж три книги - за журналистиката, документална проза и интервюта. През 1980 г. е освободен и заминава за Израел. Сред най-известните книги на писателя са „Спасти камер-юнкера Пушкина”, „Ханна Арендт судит ХХ век”, „Секретарь тайной полиции” и „Книга счастливого человека”.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...