ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН-България
Простихме се с голямата българска издателка, преводачка и литературен критик Вера Ганчева (1943 – 2020) . Като преводач ни остави голям брой отлични преводи от скандинавските литератури, като издател издигна на световно равнище „Народна култура”, издателство, което от края на 70-те до 90-те години тя превърна в цяла институция. Беше успешен директор на Народната библиотека, след промените продължи да издава стойностни автори и книги в основаното от нея изд. „Хемус”.
Преподаваше е културна история на Скандинавския север, нордска литература и митология, странознание на Швеция и на Исландия в специалност "Скандинавистика" на Софийския университет (от 1993).
Авторка на книги, посветени на личности, проблеми и явления в световната литература и култура: "Телескоп, път и две сиамски котки" (1984), "Гладът като хляб" (1988), "Синьо + жълто = зелено" (1992), "Амалгама" (1993), "Швеция - страната и хората" (2001), „Емануел Сведенборг – архитект на вечността“ (2012). Преведе и е представи (повечето за пръв път у нас) автори предимно от Скандинавския север като Огуст Стриндберг, Кнут Хамсун, Артур Лундквист, Тумас Транстрьомер, Астрид Линдгрен, Аксел Сандемусе, Таряй Весос, Юхан Борген, Ролф Якобсен и много други. За работата си като литературовед и преводач бе удостоявана с български и чуждестранни отличия, сред които изпъкват златна значка на Националния конвент на експертите (2006), високият датски орден "Рицарски кръст на Данеброг" (2002), шведският ‛Кралски орден на Полярната звезда‛ - първа степен (2008), норвежкият Кралски орден за заслуги към Норвегия – първа степен (2012) , наградите на Шведската академия (1983, 2001, 2013), на Съюза на шведските писатели (1994), Международното отличие (за превод) на името на Ханс К. Андерсен (1979) и др. Председател на дружеството "Приятели на Швеция в България" (от 1993). Член на ПЕН- България и Съюза на преводачите в България.
