На 29 декември почина изтъкнатият литературен историк, критик и изследовател, университетски преподавател, писател и преводач проф. д-р Симеон Хаджикосев (7 март 1941 - 29 декември 2020), съобщи издателство "Персей".

Той е автор на уникалната не само в български, но и в световен мащаб 13-томна поредица "Западноевропейска литература". Никой литературен историк или писател в света не е създавал сам такава обемна и пълна многотомна история на западноевропейската литература от Средновековието до ХХ век включително. Последният, тринайсети том от нея излезе преди броени дни в издание и е посветен на великите австрийски романисти на ХХ век Франц Кафка, Йозеф Рот и Роберт Музил.

Няколко пъти проф. Симеон Хаджикосев бе определян като най-любим преподавател в класацията на своите студенти в СУ "Св. Климент Охридски". В годините на тоталитаризма той беше един от първите литературни изследователи, които реабилитираха българския символизъм в лицето на Яворов, Дебелянов, Траянов и Лилиев. Сред забележителните му книги (общият им брой е над 40) са неговите мемоари "Записки на конформиста", "Записки на вътрешния емигрант" и "Което е било и ще бъде", които показват и майсторството му като писател.

Симеон Хаджикосев е и един от най-големите български полиглоти, владеещ много езици. В негов превод бе представена поезията на средновековните трубадури, както и книги на различни писатели, като напр. Нобеловия лауреат Патрик Модиано.

Проф. Симеон Хаджикосев е роден в София на 7 март 1941 г. в семейство на чиновник. По бащина линия родът му е от Централния Балкан, а по майчина - от Македония. Завършва българска филология в Софийския университет през 1965 г. като отличник на випуска. След това започва 50-годишната му университетска кариера като преподавател по антична и западноевропейска литература. Носител е на много награди, сред които за критика и публицистика на Съюза на българските писатели, както и на Националната награда за литературна критика на Министерство на културата и Община Панагюрище "Нешо Бончев" (2019).