Джени Ерпенбек е първата германска писателка, спечелила международната награда „Букър“, съобщават световните осведомителни агенции.

Книгата победи петима други финалисти, избрани измежду 149 изпратени романа, за наградата, която се присъжда за художествена литература от цял свят, преведена на английски език и публикувана във Великобритания или Ирландия.

Ерпенбек, която започва работа като оперен режисьор през 90-те години на миналия век, получи тазгодишната награда за превода на английски език на романа си „Кайрос“ за края на Студената война в Германия и ще си подели паричната й стойност от 50 000 британски лири (64 000 долара) поравно с преводача Михаел Хофман.

Хофман, роден в Германия поет и есеист, който е израснал във Великобритания, беше обявен във вторник в лондонската зала „Тейт Модърн“ като първия мъж-преводач, който печели международната награда „Букър“.

В речта си в музея Ерпенбек каза, че е „наистина изненадана“ и „много поласкана“. Тя каза също, че е спечелила с помощта на „хора, които са ме подкрепяли“, като Хофман. „Единственото, което всички знаят, е, че в ГДР е имало стена, че са тероризирали всички с ЩАЗИ и това е всичко“, каза Ерпенбек относно събитията в книгата и поясни: „Това обаче съвсем не е цялата истина.“

Ерпенбек, родена в Източен Берлин през 1967 г., преди това е попадала в дългия списък за наградата с книгата си Gehen, Ging, Gegangen. В България е преведен романът й „Проклятието“.

Канадската писателка и телевизионна водеща Елинор Вахтел, председател на журито за 2024 г., нарече „Кайрос“ „едновременно красив и неудобен, личен и политически“.

„Ерпенбек ви приканва да направите връзка между тези определящи за поколението политически събития и една опустошителна, дори брутална любовна връзка, поставяйки под въпрос естеството на съдбата и нейните пътища“, допълва Вахтел.

„Подобно на ГДР (Германската демократична република), тази връзка започва с оптимизъм и доверие, а след това се разпада“, изрази се образно тя.

Вахтел допълни:

„В светла проза Джени Ерпенбек разкрива сложността на отношенията между млада студентка и много по-възрастен писател, като проследява ежедневните напрежения и обрати, които бележат тяхната близост, въвеждайки ни в апартаментите, кафенетата и улиците, работните места и ресторантите на Източен Берлин. Романът започва с любов и страст, но поне в същата степен става дума за власт, изкуство и култура. Самовглъбяването на влюбените, тяхното спускане в разрушителен водовъртеж, остава свързано с по-голямата история на Източна Германия през този период, като често представя събитията от необичаен ъгъл.“

 

 

Източник: Христо Кьосев, БТА

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.