Джени Ерпенбек е първата германска писателка, спечелила международната награда „Букър“, съобщават световните осведомителни агенции.

Книгата победи петима други финалисти, избрани измежду 149 изпратени романа, за наградата, която се присъжда за художествена литература от цял свят, преведена на английски език и публикувана във Великобритания или Ирландия.

Ерпенбек, която започва работа като оперен режисьор през 90-те години на миналия век, получи тазгодишната награда за превода на английски език на романа си „Кайрос“ за края на Студената война в Германия и ще си подели паричната й стойност от 50 000 британски лири (64 000 долара) поравно с преводача Михаел Хофман.

Хофман, роден в Германия поет и есеист, който е израснал във Великобритания, беше обявен във вторник в лондонската зала „Тейт Модърн“ като първия мъж-преводач, който печели международната награда „Букър“.

В речта си в музея Ерпенбек каза, че е „наистина изненадана“ и „много поласкана“. Тя каза също, че е спечелила с помощта на „хора, които са ме подкрепяли“, като Хофман. „Единственото, което всички знаят, е, че в ГДР е имало стена, че са тероризирали всички с ЩАЗИ и това е всичко“, каза Ерпенбек относно събитията в книгата и поясни: „Това обаче съвсем не е цялата истина.“

Ерпенбек, родена в Източен Берлин през 1967 г., преди това е попадала в дългия списък за наградата с книгата си Gehen, Ging, Gegangen. В България е преведен романът й „Проклятието“.

Канадската писателка и телевизионна водеща Елинор Вахтел, председател на журито за 2024 г., нарече „Кайрос“ „едновременно красив и неудобен, личен и политически“.

„Ерпенбек ви приканва да направите връзка между тези определящи за поколението политически събития и една опустошителна, дори брутална любовна връзка, поставяйки под въпрос естеството на съдбата и нейните пътища“, допълва Вахтел.

„Подобно на ГДР (Германската демократична република), тази връзка започва с оптимизъм и доверие, а след това се разпада“, изрази се образно тя.

Вахтел допълни:

„В светла проза Джени Ерпенбек разкрива сложността на отношенията между млада студентка и много по-възрастен писател, като проследява ежедневните напрежения и обрати, които бележат тяхната близост, въвеждайки ни в апартаментите, кафенетата и улиците, работните места и ресторантите на Източен Берлин. Романът започва с любов и страст, но поне в същата степен става дума за власт, изкуство и култура. Самовглъбяването на влюбените, тяхното спускане в разрушителен водовъртеж, остава свързано с по-голямата история на Източна Германия през този период, като често представя събитията от необичаен ъгъл.“

 

 

Източник: Христо Кьосев, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина