Ирландската писателка Клеър Кийгън е отличена с престижната  литературна награда "Зигфрид Ленц" за 2024 г., съобщиха германските медии

Финансовият еквивалент на приза е 50 000 евро.

Журито определи 56-годишната Кийгън като "един от най-великите европейски разказвачи". Творбите й са преведени на 30 езика, някои са екранизирани.

Филмът "Малки неща като тези" (Small Things Like These) по едноименния й роман с участието на носителя на "Оскар" Килиън Мърфи имаше премиера на тазгодишното издание на "Берлинале".

Литературната награда се връчва на всеки две години на международни писатели, "чиято творческа дейност е близка до духа на Зигфрид Ленц", покойния германски писател, есеист и драматург. 

ЗИГФРИД ЛЕНЦ е роден на 17 март 1926 г. Още като ученик е мобилизиран във военноморските сили, откъдето дезертира. След края на Втората световна война Ленц следва философия, английска филология и литературознание в Хамбург. После работи като журналист и редактор в авторитетния всекидневник „Ди Велт“.

Литературният му дебют -  „Имаше ястреби в небето“ (1951), е посрещнат с интерес. Следват романите му „Дуел със сянката“ (1953), „Мъжът сред потока“ (1967), „Хляб и зрелища“ (1959) и „Градски разговори“ (1963). Особено висока оценка и световен успех му донася романът „Час по немски“ (1968). Следващите му романи са, „Образецът“ (1973), „Музей на родния край“ (1978), „Загубата“ (1981), „Учебен плац“ (1985), „Звукова проба“ (1990), „Бунтуването“ (1994), „Наследството на Арне“ (1999) и „Бюро за намерени вещи“ (2003).

Майстор е и на краткия разказ. Сред прозаичните му сборници личат „Тъй нежна бе Зулейкен“ (1955), „Ловци на подигравки“ (1958), „Корабът-фар“ (1960), „Гласовете на морето“ (1962), „Нарушителят на правилата“ (1965), „Събрани разкази“ (1970), „Айнщайн прекосява Елба при Хамбург“ (1975) и „Зяпач“ (2004).

Носител е на множество литературните награди: „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1962), „Герхарт Хауптман“ (1970), „Андреас Грифиус“ (1979), „Томас Ман“ на град Любек (1984), „Вилхелм Раабе“ на град Брауншвайг (1987), „Жан Паул“ на провинция Бавария (1995) и „Самуел Богумил Линде“ (1998), както и наградата „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1999).

Умира на 7 октомври 2014 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург, роден на 20 октомври преди 162 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...