Дейвид Салаи спечели днес наградата "Букър" за 2025 г. за романа си "Плът", ставайки първият унгарско-британски автор, който печели една от най-престижните награди в англоезичния свят, предаде БТА, цитирайки Ройтерс.

Председателят на журито Роди Дойл сподели, че са взели решението единодушно, нещо, което се случва изключително рядко, и че досега не са чели нищо подобно.

"В много отношения това е мрачна книга, но е радостно да я четеш", допълни Дойл.

За Салаи казват, че никой не е успял да предаде по-вдъхновено свръхсамотата на днешна Европа.

Написана в свободна проза, характеризираща се с краткост и липса на излишни подробности, книгата разказва за мъж, въвлечен в поредица от събития извън неговия контрол в продължение на десетилетия. Тя проследява възхода му от скромно жилище в Унгария до имение на супер богаташ в Лондон.

"Размишление за класите, властта, личната сфера, емиграцията и мъжкото начало романът "Плът" е ярък портрет на един мъж и формиращите го преживявания, които отекват през целия му живот", посочват в изявление организаторите на церемонията по награждаването в Лондон.

В допълнение към паричната награда от 50 000 британски лири (67 000 долара) за победителя и по 2500 британски лири за всеки от финалистите и преводачите, наградата "Букър" носи на притежателите си също голяма популярност сред читателите и ръст в продажбите на книги, отбелязва Ройтерс.

"Плът" ще излезе скоро на български, обяви във фейсбук издателство "Лабиринт". 

ДЕЙВИД САЛАИ е роден през 1974 г. в Монреал, Канада. Майка му е канадка, а баща му – унгарец. Семейството се преселва в Бейрут, но заради гражданската война, избухнала в Ливан, търси убежище в Лондон. Салаи е завършил Оксфордския университет и известно време работи в търговията. Пише от 10-годишен, защото, както споделя, му е интересно да разбули тази велика манипулация – художествената литература, на която писателят подлага своите читатели. Сред любимите си книги посочва „Хобит“, макар че смята „Властелинът на пръстените“ за скучен. На 12 години изчита целия Фредерик Форсайт и е вдъхновен от книгите му, макар и да споделя, че днес те едва ли ще успеят да задържат вниманието му. През 2009 г. заминава за Унгария, родината на баща си, уж за кратко, по семейни дела, но после се установява в Печ за 10 години, защото там е по-евтино и може да свързва двата края с хонорарите от книгите си, което му дава свободата да пише. Днес живее с жена си и с двете си деца във Виена. Автор е на 6 романа.

През 2016 г. с романа си „Мъжът, какъвто е“ (излизал е и на български) попада сред финалистите за „Букър“ и според злите езици е на косъм да го спечели. Това, че не го е получил, не го обезсърчава, Салаи дори споделя как смята, че това му се е отразило добре и не го е обрекло на „леност“.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.