Дейвид Салаи спечели днес наградата "Букър" за 2025 г. за романа си "Плът", ставайки първият унгарско-британски автор, който печели една от най-престижните награди в англоезичния свят, предаде БТА, цитирайки Ройтерс.

Председателят на журито Роди Дойл сподели, че са взели решението единодушно, нещо, което се случва изключително рядко, и че досега не са чели нищо подобно.

"В много отношения това е мрачна книга, но е радостно да я четеш", допълни Дойл.

За Салаи казват, че никой не е успял да предаде по-вдъхновено свръхсамотата на днешна Европа.

Написана в свободна проза, характеризираща се с краткост и липса на излишни подробности, книгата разказва за мъж, въвлечен в поредица от събития извън неговия контрол в продължение на десетилетия. Тя проследява възхода му от скромно жилище в Унгария до имение на супер богаташ в Лондон.

"Размишление за класите, властта, личната сфера, емиграцията и мъжкото начало романът "Плът" е ярък портрет на един мъж и формиращите го преживявания, които отекват през целия му живот", посочват в изявление организаторите на церемонията по награждаването в Лондон.

В допълнение към паричната награда от 50 000 британски лири (67 000 долара) за победителя и по 2500 британски лири за всеки от финалистите и преводачите, наградата "Букър" носи на притежателите си също голяма популярност сред читателите и ръст в продажбите на книги, отбелязва Ройтерс.

"Плът" ще излезе скоро на български, обяви във фейсбук издателство "Лабиринт". 

ДЕЙВИД САЛАИ е роден през 1974 г. в Монреал, Канада. Майка му е канадка, а баща му – унгарец. Семейството се преселва в Бейрут, но заради гражданската война, избухнала в Ливан, търси убежище в Лондон. Салаи е завършил Оксфордския университет и известно време работи в търговията. Пише от 10-годишен, защото, както споделя, му е интересно да разбули тази велика манипулация – художествената литература, на която писателят подлага своите читатели. Сред любимите си книги посочва „Хобит“, макар че смята „Властелинът на пръстените“ за скучен. На 12 години изчита целия Фредерик Форсайт и е вдъхновен от книгите му, макар и да споделя, че днес те едва ли ще успеят да задържат вниманието му. През 2009 г. заминава за Унгария, родината на баща си, уж за кратко, по семейни дела, но после се установява в Печ за 10 години, защото там е по-евтино и може да свързва двата края с хонорарите от книгите си, което му дава свободата да пише. Днес живее с жена си и с двете си деца във Виена. Автор е на 6 романа.

През 2016 г. с романа си „Мъжът, какъвто е“ (излизал е и на български) попада сред финалистите за „Букър“ и според злите езици е на косъм да го спечели. Това, че не го е получил, не го обезсърчава, Салаи дори споделя как смята, че това му се е отразило добре и не го е обрекло на „леност“.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина