Писателят Харуки Мураками, който живее в Токио и е сред редовните кандидати за Нобелова награда за литература, беше удостоен с две отличия в Манхатън за дългогодишната си кариера като разказвач, преводач, критик и есеист, събщи БТА, позовавайки се на Асошиейтед прес.

Преди дни Центърът за художествена литература (Center for Fiction) връчи на Мураками наградата си за цялостен принос към литературата. Сред предишните й носители са нобеловите лауреати Тони Морисън и Казуо Ишигуро.

Впоследствие Японското общество в Манхатън беше съорганизатор на празничен джаз концерт в сградата на кметството, озаглавен Murakami Mixtape. По време на събитието писателят получи и годишната награда за „светли личности, допринесли за сближаването между САЩ и Япония“. Сред носителите на отличието през годините са Йоко Оно и Каролайн Кенеди.

Мураками е познат на читателите най-вече с романите „Кафка на плажа“ и „Хроника на птицата с пружина“, както и с темите за идентичността, изолацията и паметта, които често присъстват в творчеството му. Известни са и неговите нелитературни страсти - от бирата и бейзбола до бягането и джаза, отбелязва Асошиейтед прес.

Събитието Murakami Mixtape беше напълно разпродадено и се превърна в двуезична вечер, посветена на музиката, литературните четения и личните размисли, рамкирана от уводни и заключителни думи на писателя. Водещи бяха носителят на множество награди джаз пианист Джейсън Моран, преводачът и издател Мотоюки Шибата, както и писателят и изследовател Роланд Нозому Келтс. Вечерта предложи и нестандартни моменти за публиката — литературните събития рядко включват импровизиран бар на сцената, допълва Асошиейтед прес.

Любовта на Мураками към джаза датира от тийнейджърските му години. През 1963 г. той посещава концерт на Арт Блейки и формацията Jazz Messengers по време на тяхно турне в Япония. На събитието в кметството на Ню Йорк Моран покани последния оцелял член на групата — 88-годишния басист Реджи Уъркман, който се включи в изпълнението на Ugetsu — заглавната композиция от концертен албум на Блейки, завършила със запомнящо се соло.

„Съществува ли наистина Ню Йорк?“, запита се Мураками. „Не вярвам на сто процента в съществуването на града - може би на деветдесет и девет. С други думи, ако някой дойде при мен и каже: „Знаете ли, всъщност няма такова нещо като Ню Йорк“, нямаше да се изненадам особено.“

ХАРУКИ МУРАКАМИ е роден на 12 януари 1949 г. Признат е от световната литературна критика за един от най-добрите автори от страната на изгряващото слънце. Той e най-превежданият в чужбина и с най-високи тиражи на книгите си, издавани и преиздавани многократно не само в САЩ и Западна Европа, но и в Русия, Румъния, Сърбия и пр. Всепоглъщащото усещане за загуба е може би най-важната тема в изкуството на Мураками – вечното циркулиране около травмите на миналото, сенките на неосъщественото, безсъниците на пропуснатото.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина