Жури с председател доц. Йордан Ефтимов присъди наградата „Чудомир“ за български хумористичен разказ, публикуван в българския печат през 2018-а година на Деян Копчев за разказа му „Гласове“, публикуван в бр. 32/10 август 2018 г. на в. „Стършел“. Той е автор и на в. "Сега".
Наградата ще бъде връчена на тържествена церемония по време на традиционните Чудомирови празници в Казанлък.
Награденият разказ:
ГЛАСОВЕ
Случи се така, че се влюбих в жена, която не познавам. И не говоря за някое от тези кухи интернет запознанства, не, моето беше истинско, пламенно, влудяващо… сякаш някой пусна клечка кибрит в мен, а аз пламнах като суха трева през август.
Стоях на спирката за тролеи, когато всичко започна.
– Тролей номер 5 ще пристигне след седем минути – каза тя, а аз подскочих.
Гласът й беше чист като утрин в планината. Сърцето ми заби в петите и усетих, че се задъхвам от копнеж. Докато успея да се овладея и изобщо да осъзная какво ми се случва, тя проговори отново.
– Тролей номер 5 ще пристигне след шест минути.
Приближих се до говорещото информационно табло на спирката и я зачаках да ми заговори отново. Дали само аз усещах флирта в гласа й? Дали той бе предназначен за мен? Дали някой въобще разбираше чувствата ми в този момент?
– Тролей номер 5 ще пристигне след пет минути.
Огледах се, след което нежно погалих таблото. Знаех, че гласът говори на мен, усещах го с цялото си тяло, мекият механичен тембър, примесен с лека умора и досада, сякаш ми казваше – ето, обявявам кога пристигат проклетите тролеи, вместо да съм с теб и взаимно да изпълваме дните си със смисъл!
– Ще изпълним дните си със смисъл… – прошепнах аз.
– Тролей номер 5 ще пристигне след четири минути – отговори ми тя.
Усмихнах се като ученик в първия ден на лятната ваканция, а човекът до мен на спирката за всеки случай отстъпи две крачки встрани.
Знаех, че няма да ни е лесно, хората са зли, хората завиждат… Осъзнавах, че ще сме само аз и тя срещу света, но пък не беше ли точно такава съдбата на всички велики любовни истории?
– Тролей номер 5 ще пристигне след три минути – съгласи се с мен тя и в следващия момент, сякаш само и само да запази случващото се между нас за по-дълго, гласът й прескочи няколко пъти, нещо в таблото изпука и тя ми каза – Тролей номер 5 ще пристигне след осем минути.
– Аре, стига, бе! – ядоса се мъжът на спирката до мен. – Всеки път едно и също…
Беше ми ясно, че няма как да ни разбере – той беше сив, скучен, бързаше за работа, която мрази, за да може след това да се прибере при жена, която не понася… Но ние бяхме различни!
– Тролей номер 5 ще пристигне след единайсет минути – усетих как ми намига тя, защото двамата с нея разполагахме с цялото време на света.
– Мамка ти, тъпа машина! – викна мъжът, след което мина покрай мен и преди да успея да направя каквото и да е, той се засили, изрита информационното табло, после отметна глава назад и звучно го наплю.
Точно в този момент нещо в мен се скъса, яростта се разля по лицето ми, а способността ми да разсъждавам трезво остана на заден план. Някъде отдалеч чувах слисаните молби на мъжа, но вече отдавна го бях съборил на земята и го налагах с юмруци.
Малко след това ме арестуваха. Нарушаване на обществения ред и нападение с лека телесна повреда. Преди да ме вкарат в ареста, униформените ми обясниха, че имам право на едно обаждане. Позвъних на адвоката си, но в слушалката чух същия женски глас:
– Телефонът на абоната е изключен или е извън обхват.
Подскочих. Сърцето ми заби в петите. Из цялото ми тяло се разля топлина. Дали само аз усещах флирта в гласа й?
