РАЛИЦА СТЕФАНОВА, кореспондент на БТА в Казанлък 

Монография за художничката Мара Нонова Чорбаджийска ще бъде представена днес в Литературно-художествен музей „Чудомир“ в Казанлък, съобщиха за БТА от културния институт. Автор е изкуствоведът проф. Марин Добрев, който е единственият изследовател на творчеството на художничката, а това е единствената монография за нея. 

Изданието е за колекционери и почитатели на родното изобразително изкуство и обхваща целия творчески път на съпругата на известния писател-хуморист и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир. 

Основната част от творчеството на Мара Чорбаджийска се съхранява в музея в Казанлък, но нейни произведения притежават и местната Художествена галерия, както и Софийска градска художествена галерия, галерията в Стара Загора, Специализираният музей по резбарство и зографско изкуство в Трявна, както и частни художествени сбирки в страната и чужбина. 

МАРА НОНОВА - ЧОРБАДЖИЙСКА е родена на 22 февруари 1894 г. в Марица. Майка й е от Трявна, а баща й - от казанлъшкото село Енина. Внучка е на възрожденеца поп Кою Витанов от Трявна, известен иконописец, резбар и приятел на Петко Славейков. Майка й умира млада и баща й се оженва повторно за Велика Картаджиева от село Турия. Детството на Мара Нонова преминава в Стара Загора, а с Чудомир се запознава като студентка, но тогава те само се познават като състуденти. По време на Първата световна война Димитър Чорбаджийски е изпратен на фронта, а в годината преди края на войната е пристигнала вест, че той е убит. Мара Нонова научава случайно, но скоро получава картичка с послание “Много здраве от възкръсналия Чудомир”. Тогава те започват да си пишат и пламва любовта им един към друг. 

През 1936 г. тя става учителка по рисуване в Казанлък, двамата с Чудомир са изпратени в Париж да проучат методите на обучение по рисуване във френските училища. След завръщането им тя подрежда своя самостоятелна изложба в Казанлък, която после показва и в Стара Загора. През живота си има 14 самостоятелни изложби, а президиумът на Народното събрание я награждава със златен Народен орден на труда. След смъртта на Чудомир през 1967 г. съпругата му ограничава контактите си с външния свят, приемайки само близките си приятели. Умира на 8 май 1974 г. 

Сред основните цели на екипа на музей „Чудомир“ и на директора Добрина Матова е да отдадат на художничката необходимото уважение като творец и да я направят достъпна за публиката. Картините на Мара Чорбаджийска от фонда на културния институт са дигитализирани, а много от тях са реставрирани и консервирани благодарение на реставратора Стоян Николов. По време на изминалите Чудомирови празници в Казанлък за пореден път беше представена изложба на Мара Чорбаджийска, която показа нейни автопортрети. 

 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Аз съм много стандартен и това ми помага в актьорството. Лицето ми, например, може да бъде направено да изглежда много по-добре, но и много по-зле.“

Колин Фърт, британски актьор, роден на 10 септември преди 66 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.