Националният исторически музей ще представи на 11 май - Деня на славянските първоучители светите братя Кирил и Методий, пред публика изданията, създадени от специалисти на музея. Водещ на премиерата ще бъде журналистът Андрей Захариев. Тя ще се проведе в "Слънчевата зала" на музея от 11 ч.
През изминалата 2021 г. и началото на тази годи Националният исторически музей публикува няколко книги, сред които поредният том 34 от Известията на НИМ, посветен на един от най-плодотворните учени в музея, Николай Марков. Впечатляващ е списъка на публикациите на Николай Марков през годините. В сборникът, с главен редактор проф. Иван Христов, заместник директор на НИМ, са събрани над 20 статии от областите на археологията, нумизматиката, историята, музейното дело на повече от 500 стр.
Едно чакано издание е сборника с доклади от международната конференция по случай 40 години от включването на Боянската църква „Св. Никола и Св. Пантелеймон“ в списъка на паметниците на ЮНЕСКО. В сборникът са публикувани доклади с огромен принос в изучаването на историята на паметника и стенописите. От особен принос е публикацията на новооткрития надпис върху колоната, носела олтарната маса на храма. Дълбоките анализи на детайли от стенописната украса от средата на XIIIв. в църквата са от изключително значение за разбирането на историческите процеси в средновековна България. Сборникът ще бъде достъпен само онлайн в сайта на музея – www.historymuseum.org
Плод на дългогодишните проучвания на историята и археологията на Черноморското крайбрежие е монографията на проф. Иван Христов „Полуостров/остров Свети Тома. История и археология на черноморските острови“. Това е първият обобщаващ труд в областта на островната археология на Западното Черноморие. Написани увлекателно, страниците ни водят към един пленителен островен свят, на който незаслужено не е обръщано внимание до сега.
Едно издание, което е първото по рода си изследване на историята на кораба "Радецки" е резултат от няколко години работа по възстановяване на кораба и пускането му отново на вода през изминалата година. В книгата, с автор Михаил Симов, ръководител отдел „История на България през Възраждането XVIII-XIX в.“ в НИМ, са изложени на достъпен език факти, които ще бъдат интересни както за ученици и студенти, така и на всички желаещи да научат повече за славната история на кораба Радецки.
Издаването на спомените на Христо Калфов цели обогатяване на изворовите източници за личността на цар Борис ІІІ и за краткия, но наситен с напрежение, социално противопоставяне и драматизъм период от началото на 20-те години на ХХ в. Завършва Военното училище в София и Военната академия в Торино, Италия. Той заема специално място в двореца. Военен учител на престолонаследника и флигел-адютант на цар Борис ІІІ, Калфов е един от най-близките приближени на монарха и негов верен помощник.
Спомените на Христо Калфов постъпват случайно в Националния исторически музей. Заслугата е на Марсело Рубен Зафиров, който през пролетта на 2013 г. спасява архива на Калфов, като го изнася в два големи сандъка, малко преди къщата, в която е живял синът му – Стефан със съпругата си Ани Чешмеджиева, да бъде съборена. Архивът е предаден в Централния държавен архив. Малка част от него, сред която са и спомените на Хр. Калфов, остават във фонда на НИМ. Аналитичният текст и разчитането на спомените е дело на Валентина Задгорска, ръководител на отдел „Нова и най-нова история“ в НИМ.
„Аз бях в три страни, които и трите се казват България. Първата България лежи там, където се преминава от Унгария през Железни врата и столицата се казва Видин. Другата България лежи срещу Влахия и столицата и се казва Търново. А третата България лежи, където Дунав се влива в морето и столицата е Калиакра“.
Тези думи са от пътеписа на немския пътешественик Ханс Шилтбергер показват значението, което е имала Калиакра в края на XIV в. След публикуването на книгата за съкровището от Калиакра, доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ и дългогодишен проучвател на Калиакра, в съавторство с Иван Чокоев и Росен Пеевски, дава светлина на една от най-интригуващите находки от последните години. Книгата „Георги. Един неизвестен аристократ от Калиакра“ е важен принос не само в археологията, но и в историята на Калиакра и Добруджанското деспотство. Кой е бил Георги Макрис, каква му е била връзката с деспот Добротица и с известната византийска императорска фамилия на Палеолозите? Всичко това е детайлно разгледано в този образцов и солиден археологически труд.
