Институтът за литература при Българска академия на науките отново е сред участниците в четиринадесетото издание на Европейската нощ на учените. Инициативата е по проекта "Изследователи в триъгълника на знанието" (K-TRIO). Идеята е работата на учените да достигне до широката общественост и да се демонстрират практическите ползи от научните изследвания и разработки.

Тази година ще бъдат представени интересни и полезни справочни, богато информативни и илюстрирани с множество любопитни фотографии дигитални проекти.

Щандът на Института за литература към БАН ще бъде достъпен на 30 октомври, петък, от 16 до 21 часа. Той ще бъде разположен под стъкления купол на Ларгото в античния комплекс "Сердика" (между Министерски съвет и Президентството). Ще бъдат показани събраните досега материали и изследвания от различни епохи по няколко дигитални проекта:

  • ScriptaBulgarica: дигитална библиотека за старобългарска книжнина“ (http://scripta-bulgarica.eu/);
  • „Супрасълски сборник“ (http://suprasliensis.obdurodon.org/)
  • „Репертоар на старобългарската литература“ (http://repertorium.obdurodon.org/);
  • „Южните и Източните славяни. Виртуален музей.“ (https://sesdiva.eu/);
  • „Енциклопедия „Българско възраждане“ (http://enc.ilit.bas.bg/);
  • „Културно-историческо наследство на Найден Геров“ (http://ngerov.ilit.bas.bg/bg);
  • „Дигитален речник на българската литература след Освобождението“ (http://www.dictionarylit-bg.eu);
  • „Дигитална библиотека „Българска литературна критика“ (https://bglitcritics.org/);
  • „Прагматизъм и въображение: футуристични посоки на българската научна фантастика в периода XX – XIX век“ (https://fantastika-bg.eu/).

Проектите представят интересни факти за български писатели, ръкописи, снимки, дигитализирани архиви и други любопитни аспекти на българската литература от IХ до ХХI век.

Почитателите на литературата ще бъдат посрещнати от гл. ас. д-р Елена Борисова, гл. ас. д-р Андриана Спасова и гл. ас. д-р Станка Петрова.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.