АЛБЕНА РАЛЕНКОВА, "Литературен вестник"

На 20 март в цял свят се отбелязва Денят на приказката. Празникът възниква в Швеция в началото на 90-те години на миналия век като ден на разказвачите на приказки, но постепенно се разпространява и става по-известен като Международен ден на приказката. Днес в много страни се организират събития, посветени на приказките и техните разказвачи. На 20 март гласовете на разказвачите от цял свят се обединяват, за да споделят – всеки на своя език, магията на приказната история.

 

Защо са важни приказките?

Приказките съществуват във фолклора на всички народи. В различни краища на света, отдалечени понякога на хиляди километри едни от други, има вълшебни приказки с поразително сходни истории. Но независимо къде са се родили, те са събрали и съхранили житейския опит на човечеството. Така са придобили вълшебна сила – обучителна и развиваща, която им отрежда незаменима роля в социализацията на децата. При това тяхното влияние е ненатрапчиво и неусетно. Нравоучителните наставления бързо уморяват децата, а и често са недостъпни за тяхното възприятие. Децата мислят образно и за тях е по-лесно да си представят приказните персонажи и да възприемат простите житейски истини чрез примера на приказните герои.

Докато слушат приказката, децата се отъждествяват с героите, преодоляват трудности и съпреживяват заедно с тях. Така детето открива нови емоции и чувства за себе си, самоопознава се и придобива нов социален опит. Логичният ход на събитията в приказката позволява на детето, като съпреживява опита на героите, да научи, че поведението и постъпките им си имат и причини, и последствия. Приказните герои преминават през преживелици и преодоляват препятствия, които понякога са страшни. От страшните моменти в приказките детето се учи да се противопоставя на страха, разбира, че е способно да го преодолява. Така психиката му получава известен имунитет към страха и детето се подготвя за сблъсъка с реални ситуации. Приказките  отвеждат децата в непознати царства и далечни земи, срещат ги с принцове, принцеси и дракони, с добри феи и зли вещици, с умни животни и магически създания и ги учат да се справят със страховете си, да разпознават доброто и да застават на негова страна.

 

Щастливият край

Всяка приказка има щастлив завършек. Това оказва силно въздействие върху детето – създава му усещане за защитеност, въоръжава го с позитивна нагласа и с разбирането, че несгодите и трудностите ще са естествени спътници в живота му, но са нещо, което то ще е в състояние да преодолява. Успешното преминаване на героите през изпитанията и щастливият край на историята окуражават детето, че ще успее по пътя си.

 

Прочети ми пак!

Вероятно на всеки родител се е случвало детето да настоява една и съща приказка да му бъде четена отново и отново. Така то удовлетворява потребността си да усеща, че животът му е стабилен и предсказуем. Детето добре знае финала на историята, но иска да го чуе още веднъж и още веднъж, за да се убеди, че всяко нещо в живота му е на своето място.

 

И още ползи

Четенето на приказки дава криле на въображението и фантазията, обогатява речниковия запас, развива езиковите умения и любовта към книгите. Тъй като литературният език е по-сложен от разговорния, детето се научава да се съсредоточава и да задържа вниманието си. Проследяването на диалозите и на хода на повествованието развива словесно-логическата памет. Разговорите за героите и случките в приказката учат детето да изразява своите емоции и мисли, а това развива умението му да общува. Детето, което възприема текстовете, когато му се четат, по-лесно ще усвои самостоятелното четене с разбиране. И най-важното – четенето на приказки е развлечение за детето, носи му удоволствие от общуването с родителите и укрепва връзката му с тях.

Коя е любимата ви приказка? Прелистете книгите с приказки у дома, гушнете детето и заедно се насладете на вълшебството и мъдростта, които са пренесени през вековете. Международният ден на разказвачите и приказките е веднъж в годината, но удоволствието от споделената с детето приказка може да е всеки ден.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...