Сборникът с разкази „Пътят на любовта" от нобеловата лауреатка Алис Мънро е вече в книжарниците, съобщи издателство "Кръг". По думите на издателите това е вероятно най-разпознаваемия и обичан сборник на канадската писателка. Алис Мънро, която беше отличена с Нобелова награда за литература през 2013 г., почина през май тази година.

Преводач на „Пътят на любовта" е Василена Мирчева. Художник на корицата е Люба Халева, а предговорът е на Антония Апостолова.

Сборникът „Пътят на любовта“ е публикуван за първи път през 1986 г. Той е сред по-ранните колекции с разкази на Мънро, но съдържа някои от най-ярките ѝ и популярни текстове, което го нарежда сред най-разпознаваемите й книги. 

"Представителни за нейното творчество и съдържащи неподражаемия ѝ почерк, тези непознати за българския читател единайсет истории са едва вторият сборник у нас на световноизвестната писателка. Сред тях срещаме родители в безмълвен ужас, че рожбата им се дави; дъщеря, затъваща в болезненото минало след смъртта на майка си; зрял похотливец, повел приятелката си на гости на бившата си жена само за да открие неочакваната си близост с нея... Човешки сюжети, в които всеки читател може не просто да се припознае, но и в пълна степен да съпреживее и изпита емоциите на героите", разказват от "Кръг".

„Пътят на любовта“ е знакова за успешната литературна кариера на Мънро. Именно този сборник е причина писателката да получи Нобеловата награда за литература за това, че е истински „майстор на съвременния разказ“. В своята обосновка Шведската академия изтъква важността на местното и индивидуалното в прозата й, антропологическата прецизност, с която тя описва един уж познат и привидно спокоен ежедневен бит в любимата си провинция, както и нейните специфични разказвачески техники, минималистичния ѝ стил и способността й да прескача и покрива огромни периоди от време в историята. 

АЛИС МЪНРО е родена на 10 юли 1931 г. в Уингам (днес част от Северен Хюрън) в семейството на селянин и учителка. Учи английски и журналистика в Университета на Западно Онтарио, но прекъсва обучението си, когато се омъжва през 1951 г. Започва да публикува разкази в началото на 50-те години, като получава широка известност с първия си сборник "Dance of the Happy Shades" (1968).

 

 Следвайте ни и във Viber:

https://invite.viber.com/?g2=AQBYJyeUwZeSvlN8kuIgkPXtBGBcKnlmZ8TmLntransVCGpnwd8B5as5xsTHE95l 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Философия е, когато ти не разбираш какво ти говоря, а аз не разбирам ти какво ми говориш.“

Бранислав Нушич, сръбски писател и драматург, роден на 20 октомври преди 162 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...