Къс разказ и стихотворение от Шарлот Бронте (1816-1855), неизвестни досега, са открити в книга, принадлежала на нейната майка, съобщи „Гардиън”. Мария Бронте умира през 1821, докато шестте й деца са малки. 

Ръкописите на Шарлот са намерени в „The Remains of Henry Kirke Whitе” от Робърт Саути – голямото съкровище в библиотеката на фамилията. Вътре били скрити листовете на Шарлот. 

Книгата била продадена след смъртта на бащата Патрик Бронте през 1861 г. и попаднала у американски колекционер на книги. Сега обаче книгата отива в музея на Бронте в Хауърт и реално се връща в родния си дом. Фондацията, която го стопанисва, е получила 170 хил. паунда от дарители, за да плати за нея. 

Двете произведения се отнасят до фантастичния свят Енгрия, измислен от Шарлот и брат й Бренуел и пресъздаден в серия от тънки книжки. Той е заемал огромна част от живота им. Всичко, което се чели и срещали в Хауърт е попадало в техния въображаем свят. 

Героят на разказа е религиозен опонент на баща им – Джон Уинтърботъм. В стихотворението пък става дума за Мери Пърси – съпругата на краля на Енгрия. Експертите го оценяват като много амбициозно творение за толкова младо момиче – предполага се, че Шарлот е писала двете произведения в пубертета – през 1833 г. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция