Изложбата „140 години от рождението на Николай Лилиев“ беше официално открита в Галерия на открито в Градската градина в София на 5 юни, съобщиха от БАН. На 28 табла е представено неговото литературно творчество, преводаческата му дейност, богатата му лична библиотека, както и взаимоотношенията му с други негови бележити съвременници като Владимир Димитров – Майстора, Панчо Владигеров, Дечко Узунов, Владимир Василев, Боян Пенев, Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов и др., работата му като драматург в Народния театър и сътрудник на списание „Златорог“.

Експозицията е подготвена от Централната библиотека на Българската академия на науките.

„Нашата изложба  проследява един живот, изпълнен не толкова с драматични събития, колкото оставил неизличима следа в културния живот на България, изиграл огромна роля за навлизането на европейската поезия и драматургия у нас. Николай Лилиев е един от най-талантливите поети на България“, каза при откриването на изложбата директорът на библиотеката д-р Силвия Найденова.

В словото си тя припомни, че Лилиев е избран за академик на БАН през 1945 г. и се нарежда сред имената на писатели академици като Иван Вазов, Елин Пелин, Константин Величков. Сред учредителите е през 1948 г. на Института за литература при БАН и участва активно в изданията му.

„Да отбележим 140 години от рождението на Лилиев с изложба близо до Народния театър не е случайно, защото той посвещава 32 години от живота си на театъра“, каза Мирела Иванова от Народния театър „Иван Вазов“ в приветствието си към гостите на откриването на изложбата.

Зам.-председателят на БАН чл.-кор. Щелиян Щерионов, представители на посолства и на академичните среди присъстваха на откриването на изложбата, която жителите и гостите на столицата може да разгледат до 18 юни.

НИКОЛАЙ МИХАЙЛОВ ПОПИВАНОВ, останал известен в българската литература с творческия си псевдоним Николай Лилиев, е поет, литературен критик и историк, преводач и драматург.

При изготвянето на експозицията са използвани материали от Централен държавен архив, Национален литературен музей, Български исторически архив – Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Научен архив на БАН и Архив на Народен театър „Иван Вазов“.

 

„Не мога да кажа, че разбирам жените, но както ми разказваха, Сократ, Шопенхауер и Айнщайн също не са успели.“

Бъстър Кийтън, американски актьор и писател, роден на 4 октомври преди 131 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата