ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- БГ

„Незрими мостове“ е стихотворението на Иглика Пеева, в наскоро излязлата поетична антология, събрала творбите на участниците в един от най-престижните литературни форуми в Европа. Това е

Международният фестивал на поезията в Ларнака, Кипър е озаглавен „Поетични мостове: култури и цивилизации“. Нашата поетеса представи страната ни заедно с 35 изтъкнати поети от Кипър, Гърция, Италия, Франция, Великобритания, САЩ, Южна Америка, Куба, Черна Гора и Румъния и др.

Събитието се проведе под егидата на Министерството на културата на Република Кипър и на посолството на Гърция и бе подкрепено от Община Ларнака. Фестивалът събра поети, музиканти и художници от Кипър и света, в опит да създаде мост между традиционния и модерния поетичен израз.

ИГЛИКА ПЕЕВА е родена в Русе, където работи като радио журналист. Автор е на 15 книги и много пиеси, поставяни в страната и чужбина. Творбите й са превеждани на над 10 европейски езика. Ръководи с успех детски и младежки театрални състави. Лауреат е на национални конкурси за поезия, драматургия и журналистика.

А ето и стихотворение й в превод на Вяра Попова, публикувано в антологията на фестивала.

Iglika Peeva

INVISIBLE BRIDGES

From pieces of love, from hopes blown up,

from trampled faiths,from fragments of destinies

a brotherhood of dreamers, gazing into the future,

on the planet bridges strange cities.

And they, so invisible, stretch out their bodies

and with unearthly tenderness surround the world,

that finally they reach the heavens

like a dome protected over our Earth.

And on them in dark nights

people take flight,

somnambulistically attracted by sudden longing,

and reach the castles,

where poets

collect earthly pains for their new construction.

***

НЕЗРИМИ МОСТОВЕ

От парчета любови,

от надежди взривени,

от потъпкани вери,

от осколки съдби

едно братство мечтатели, в бъдното взрени,

по планетата мостове странни гради.

А пък те, тъй незрими, протягат телата си

и със нежност неземна опасват света,

че накрая достигат до небесата

като купол защитен над нашата Земя.

И по тях в тъмни нощи

поемат човецитe,

сомнамбулно привлечени от внезапен копнеж,

и достигат чертозите,

дето поетите

сбират земните болки за нов свой градеж.