С експозицията, съдържаща документи от различен характер, съхранявани в Националната библиотека, се отбелязват 320 години от рождението на Бенджамин Франклин - политик, печатар, учен, общественик, изобретател и най-вече вдъхновител.
Събитието ще се проведе на 16 януари (петък) 2026 г. от 11:00 часа в Централното фоайе на Националната библиотека.
В деня на откриването на изложбата ще бъдат показани оригинали на част от документите, използвани в експозицията.
Източник: БТА
SKIF публикува откъс от книгата "Свобода или смърт", в който се разказва за дейността на Беджамин Франклин в Париж в навечерието на Великата френска революция.
ПИРАМИДАТА В ПЕР ЛА ШЕЗ
Волней, окръг Ню Йорк, САЩ. През 1806 г. в близост до голямата метрополия било основано малкото градче Фредериксбърг. Пет години по-късно, при мандата на третия президент на САЩ Томас Джеферсън, градът приел името Волней. Местните жители така и не разбрали защо се наложила смяната на имената. Историческите справочници споменават един французин, който посетил района през 1808 г. Днес в парижкото гробище Пер ла Шез, в парцел 41, е издигнато скромно копие на Хеопсовата пирамида, на която времето постепенно заличава изсечения в камъка надпис „Волней”.
---
Бенджамин Франклин развил активна политическа дейност сред членовете на „Деветте сестри”. Основната цел на „бащата основател” на САЩ била да осигури подкрепата на Франция в борбата на колониите за независимост. Новата държава изпитвала огромни трудности – политически, военни и финансови, във войната срещу силната и богата Англия. Франклин се надявал да склони правителството и самия крал да се включат активно в борбата срещу стария си враг Англия. Той страстно рекламирал ценностите на Американската революция в масонските среди. Благодарение на многото си братски връзки, които си осигурил като майстор на „Деветте сестри”, Франклин създал множество контакти във влиятелните политически кръгове. Това допринесло за успеха на неговата дипломатическа работа.
Парадоксално – явното нарушение на масонския кодекс не срещнало съпротива от страна на Великия Ориент на Франция. Напротив, политическата дейност на американеца получавала тихо одобрение. Лаланд също подкрепял действията на американците в борбата им за независимост, той писал на Франклин: „Отдавам ти почит: ти и твоите сънародници, които сте се посветили на каузата на свободата, заслужавате похвала. „Картини от Съединените щати” разкрива много неща за каузата на 13-те колонии. В Англия обаче те са жестоко критикувани... За мен беше полезно да прочета този труд...”
Тази съпричастност била подета и от другите братя в ложата. Освен разговорите за наука, изкуство и образование, англо-американските отношение станали актуална тема в сбирките на „Деветте сестри”. Историкът и икономист Илар д`Обертьой, автор на „Политико-историческо есе за англо-американците”, обявил, че възприема американците като адвокати на естествените свободи и добродетели и че се солидаризира с действията на американските братя: „Американците се борят срещу тиранията на английския крал и народ. Този народ е заробил американските си колонии икономически и политически. Ако тези добродетелни колонии трябва да сложат край на това поробване от страна на Джордж ІІІ и неговия министър Пит, необходима е френска помощ... От 1763 г. нататък англичаните доминират икономическите и политическите институции на американските колонии и на Канада и представляват заплаха за френските колонии в Гваделупа и Мартиника...”
На празника на „Деветте сестри” през май 1780 г. Д`Обертьой отново изнесъл лекция за значението на Американската революция, в която обаче изтъкнал личния принос на Джордж Вашингтон и Франклин в развитието на демокрацията, като подчертал, че те са активирали принципите на Просвещението и на Изкуството.
Интелектуалният елит от „Деветте сестри” е въодушевен от републиканските принципи, върху които бил изграден основният закон на САЩ, от разделението на властите, от законодателната сигурност на свободата на словото, печата и религията. Американската кауза била пропагандирана активно и от журналиста Жак Пиер Брисо де Вервил, за когото Америка е раят на Просвещението и Меката на републиканството и науката. Писателят Жан Демьоние в своето „Есе за Съединените щати” изтъкнал демократичността на законодателната дейност отвъд Океана. Драматургът Себастиан Шамфор написал пиесата „Младата индианка”, в която запознал парижани с американския либерализъм. Френската академия на науките съдействала за поставянето на пиесата и излязла с констатацията: „Америка е мястото в тази вселена, където правата на човека са разбирани най-добре.”
Франклин и „Деветте сестри” застанали с пари и работа зад „Списание за англо-американските проблеми”. Целта на изданието била да информира френското общество за събитията в Северна Америка и да подкрепи революционните действия. Анализите и коментарите спомогнали да се даде една обективна картина на случващото се отвъд Океана. По този начин в общественото пространство било пуснато в обращение американското разбиране за естествените права и републиканските свободи. На страниците на списанието французите за първи път се запознали с текста и съдържанието на Декларацията за независимост.
Промоцията на Американската революция била проведена по един блестящ начин. Франклин успял да осигури финансова и военнополитическа помощ за своята страна. Годините, прекарани във Франция, му донесли огромна популярност и симпатии сред всички слоеве на обществото. Към личността му се създал култ, стигащ до истерия – портретите му се окачвали навсякъде. Находчиви търговци, за да вдигат оборотите си, поставяли образа му по всевъзможни стоки, включително по табакери и нощни гърнета.
По този начин Франклин си осигурил трайно влияние в най-голямата европейска държава. Френското масонство оказало неоценима помощ на задокеанските братя. Години по-късно един от най-активните членове на „Деветте сестри” и един от най-близките френски приятели на Франклин (двамата се познавали още от салона на Холбах и от работата в „Деветте сестри”) щял да осъществи друга „топла връзка” между САЩ и Франция в лицето на Наполеон, Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън. Това се случило през 1803 г., когато закъсалият финансово френски император продал Луизиана за 15 милиона долара на САЩ. Посредникът по тази уникална сделка е Константин Франсоа дьо Шасбьоф. Той бил горещ почитател на Волтер и в знак на благодарност променил фамилното си име на Волней, вземайки първите три букви от името му и последните три от родното му място Ферней. Волней бил близък и с Наполеон, и с Джордж Вашингтон, и с Джеферсън. Затова третият президент на САЩ в знак на благодарност за съдействието по сделката прекръстил Фредериксбърг на Волней.
