Софийската премиера на документалния филм „Мазгала – мускетар в лабиринта на времето“ ще се състои на 23 ноември от 19:00 часа на сцената на театър „Сълза и смях“, съобщиха от Съюза на артистите в България. Лентата е посветена на актьора Стойчо Мазгалов – една от ярките личности в българския театрален живот, чието име остава неразривно свързано с историята на столичния театър.

На 1 ноември се навършиха 20 години от смъртта на актьора, който си отиде от този свят в Деня на народните будители. Датата придава особена символика на годишнината, защото Мазгалов беше не само талантлив артист, но и човек, посветил значителна част от живота си на духовността, театралното изкуство и създаването на културни общности.

СТОЙЧО ТОДОРОВ МАЗГАЛОВ е роден на 2 май 1930 г. в Любимец. Пътят му към голямата сцена започва от родния град, към който запазва силна привързаност през целия си живот. През 1954 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Николай Масалитинов – един от основоположниците на професионалното театрално образование в България.

Професионалният му път преминава през театрите в Перник, „Трудов фронт“ и „Народна сцена“, а по-късно и през Народния театър „Иван Вазов“. Особено значимо място в биографията му заема театър „Сълза и смях“, на който е един от основателите през 1966 г. и директор и художествен ръководител в периода 1969–1983 г.

Това са години, в които театърът изгражда своя ярък художествен облик и привлича талантливи актьори, режисьори и драматурзи. Мазгалов има съществен принос за развитието на трупата и за утвърждаването на сцената като пространство за смели творчески търсения и запомнящи се спектакли. Сред постановките, оставили следа в историята на театъра, са „Старчето и стрелата“, „Полет над кукувичето гнездо“, „Много шум за нищо“ и „Ние, долуподписаните“. С неговото име се свързва и подкрепата за редица артисти, които по-късно се утвърждават като значими фигури в българската театрална култура.

Творческото наследство на Стойчо Мазгалов е впечатляващо – над 100 театрални роли и участия в повече от 40 филма. Сред заглавията, в които се снима, са „Песен за човека“, „Цар и генерал“, „Осмият“, „Шибил“, „Искам да живея“, „Тримата от запаса“, „Тайфуни с нежни имена“ и „Хан Аспарух“. За актьорското си майсторство получава признание както от театралната, така и от филмовата общност. Удостоен е със званията „Заслужил артист“ и „Народен артист“, а през 1980 г. става първият почетен гражданин на Любимец.

След пенсионирането си през 1992 г. той не се разделя с театъра. Продължава да играе на различни сцени в страната, пише пиеси и оставя след себе си и литературно наследство, сред което е книгата „Театрален лабиринт“. За Мазгалов театърът не е просто професия, а призвание и начин на живот. Неговото разбиране за сценичното изкуство е събрано в думите му: „Театърът е най-живото, следователно най-красивото и най-силното изкуство. Защото той е самият човек.“

Връзката с родния Любимец остава неизменна част от неговата личност. Въпреки професионалните успехи и признанието в столицата, той не забравя мястото, откъдето е тръгнал. Завръща се там, за да работи с местните самодейци, да поставя спектакли и да подкрепя културния живот на града. Показателен е и неговият спомен за родното място, което определя като „първоизточник на всичко“, постигнато в живота му. През 2015 г. театралната студия към читалище „Братолюбие“ в Любимец е преименувана на негово име – още един знак за признателността на съгражданите му.

Автор и продуцент на документалния филм „Мазгала – мускетар в лабиринта на времето“ е Ники Шуманова. Идеята за създаването му се ражда след личната ѝ среща с актьора преди повече от 20 години, когато тя е ученичка и участва в постановката „Калин орелът“ на сцената на читалище „Братолюбие“. Среща, която остава траен спомен и постепенно се превръща във вдъхновение за филмовия проект.

Средствата за реализирането на лентата са осигурени чрез дарения от жители на Любимец – родния град на актьора. Така създаването на филма се превръща не само в културна инициатива, но и в своеобразен жест на обща признателност към един от най-известните съграждани на местната общност.

Във филма участват актьорите Цветана Манева, Марин Янев, Ириней Константинов и Павел Поппандов, които споделят спомени за своя колега и за времето, в което са работили с него. Участие имат и актьори любители от театрална студия „Стойчо Мазгалов“ в Любимец. Оператор на продукцията е Борислав Стоянов.

Софийската премиера на филма има особена символика. След срещата с публиката в родния Любимец, лентата достига и до сцената на „Сълза и смях“ – мястото, с което Стойчо Мазгалов е свързан не само като актьор, но и като съосновател и ръководител. Двете сцени очертават своеобразния творчески път на артиста – от родното читалище до столичния театър, в който оставя една от най-значимите следи в професионалната си биография.

Двадесет години след смъртта му филмът връща името и делото на Стойчо Мазгалов пред съвременната публика. Защото истинското измерение на една творческа личност не е само в броя на изиграните роли или в получените отличия, а в следата, която оставя у хората, с които е работила, и в поколенията, които продължават да черпят вдъхновение от нейния пример.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 87 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.