ВЛАДИМИР ШУМЕЛОВ, фейсбук
Преди немалко години в ръцете ми попадна книжката на литературния критик от Стара Загора Георги Янев „За един несъстоял се естетически скандал“. Познавах Георги от времето, когато двамата спечелихме литературната награда за дебютна книга „Южна пролет“ (Хасково, 1995 г.) – той за критика, а аз за белетристика (и Георги Николов за поезия), затова я прочетох с интерес.
Тя описва следната ситуация: след 1956 г. Пеньо Пенев се опълчва срещу политиката на Писателския съюз да поощрява и издава литература (в случая поезия) от т. нар. сив поток, еднотипна, идеологизирана, излязла сякаш изпод едно перо. Дори прилага една мистификация – колаж от стихотворения, с въпроса да познаят автора; естествено полученото е толкова еднотипно, че... Има и една друга мистификация: изказването на поета от трибуната досущ повтаря една статия по въпроса за младата поезия отпреди доста години на Гео Милев; разбира се до дискусия не се стига, защото той и Усин Керим са малцинство, остракиран е по един стар бюрократичноболшевишки начин, защото заплашва идеологията на соцреализма.
В края на книжката е цитиран Константин Павлов: „Между другото искам да разкажа как Писателският съюз подпомага младите. Става въпрос не за материалната, а за етическата страна на въпроса. Почти всеки, който е помолил, му е било помогнато в известна степен. Това не може да се отрече. Но интересна е самата процедура. Извикват младия автор и му съобщават: „Ти си некултурен, ти си пияница, ти си развратник, изобщо ти си идиот, но ние имаме намерение да ти помогнем“. (Оживление и смях.) И след това започват да помагат: протакат работата, принуждават го да се унижава и след като убият достойнството и гордостта му, съобщават му, че работата е уредена наполовина. Но преди това той трябва да целува ръка и да обещае, че ще бъде добро и послушно момче. Едни не издържат на тази процедура, но тези, които издържат, стават любимците, защото на някои хора от съюза, пък и не само от съюза, мълчанието и липсата на гордост са доказателствата, че младият човек има писателски качества...“
Познато. Макар че днес ситуацията е друга, соцреализмът е аут и има свобода на словото, младата поезия в една или друга степен повтаря пътя, предначертан от Гео и Пеньо.
