Ирландски изследователи откриха най-старото известно запазено стихотворение на английски език, скрито в отдавна забравен средновековен ръкопис в библиотека в Рим, съобщава Асошиейтед прес, цитиран от БТА. Учените попаднали на литературното съкровище, докато преглеждали дигитализирани страници от манускрипта.

„Бяхме изключително изненадани. Останахме без думи. Не вярвахме на очите си, когато го видяхме за първи път“, разказва пред АП Елизабета Манянти, гостуващ научен сътрудник в катедрата по английски език на колежа „Тринити“ в Дъблин.

Още по-впечатляващо е, че стихотворението е вписано директно в основния латински текст. Става дума за „Химнът на Кадмон“ – кратка поема на староанглийски език, създадена през VII век от земеделски работник от Нортумбрия. Тя се среща в някои преписи на „Църковна история на английския народ“ – знаменит труд на монаха и светец Беда Преподобни. Според Марк Фокнър, доцент по средновековна литература в „Тринити“, това произведение бележи истинското начало на английската литература.

Историята на Беда е сред най-разпространяваните текстове на Средновековието и от нея са запазени близо 200 ръкописа. Новооткритият екземпляр е особено ценен, защото датира от IX век и е един от най-древните известни преписи. Макар да съществуват и по-ранни копия, съдържащи поемата, в тях текстът е добавян по-късно – в полетата или в края на ръкописа. В римския манускрипт обаче „Химнът на Кадмон“ е интегриран в самото ядро на текста.

„Преди откриването на римския ръкопис, най-ранният подобен екземпляр датираше от началото на XII век. Този е с цели три века по-стар. Това показва колко важно място е заемал английският език още в началото на IX век“, подчертава Фокнър.

Според легендата Кадмон съчинява поемата, докато работи в абатството Уитби в Северен Йоркшир. По време на пиршество гостите започнали да рецитират стихове, а той, засрамен, че не може да направи същото, напуснал залата и заспал. Насън му се явила фигура, която му заповядала да възпее сътворението на света. Така, по чудодеен начин, се родил деветстишният химн.

Историята на самия ръкопис е почти толкова забележителна, колкото и съдържанието му. Копието било преписано в скриптория на бенедиктинското абатство в Нонантола, близо до днешна Модена – един от големите центрове за преписване на книги през Средновековието. През вековете ръкописът преминава през различни манастири, Ватикана, частни колекции и антиквари, прекосява Атлантическия океан неведнъж и накрая се озовава в Ню Йорк, в колекцията на търговеца на редки книги Х. П. Краус.

През 1972 г. Министерството на културата на Италия изкупува ръкописа и той постъпва в Националната централна библиотека в Рим, където остава десетилетия почти незабелязан. Едва сега, след повече от четири години изследвания върху преписите на Беда, Манянти успява да разпознае значението на откритието.