Изложба с живописни платна на Вихрони Попнеделев може да бъде разгледана в галерия L'Aléatoire в Париж до 2 юли. Експозицията, озаглавена „София, цветовете на нощта“, представя поредица от градски пейзажи, вдъхновени от българската столица.

По думите на художника е дошло време не само да носи картини от Париж в София, но и да пренесе частица от София във френската столица.

„София е много по-хубава, когато е минал часът пик, когато улиците се успокоят и изпъкнат архитектурните постижения на нашите колеги. Изпитвам гордост и удовлетворение, когато виждам, че има хубави неща“, казва Попнеделев.

С творбите си художникът се стреми да улови духа на града и неговата атмосфера, пресъздавайки София през погледа на човек, живял дълго време в чужбина и преоткриващ родното място.

Чрез изложбата си в Париж Вихрони Попнеделев иска да представи частица от България пред френската публика. „И ние се занимаваме с изкуство и си имаме град, който обичаме“, допълва той.

 

ВИХРОНИ ПОПНЕДЕЛЕВ е един от най-свободните български художници – като творец, той не се ограничава нито стилово, нито жанрово. Роден на 1 март 1953 година в град Пловдив. Потомък на първия български художник с академично образование Димитър Добрович (майка му Радка е племенница на художника). Завършва с отличие първия випуск на Художествената гимназия в град Казанлък, а след това продължава образованието си в Националната художествената академия – специалност „Живопис“, в класа на проф. Панайот Панайотов. Специализира в Cite des Arts, Париж (1995, 2000). 

Рисува видимата част от света и не се старае да търси нещо отвъд нея. Вихрони Попнеделев е класически тип творец, тъй като работи предимно в четирите академични дисциплини – пейзаж, портрет, голо тяло, натюрморт. Но освен това вае, тъче, създава абстракции и графика. Но почеркът му трудно може да остане неразпознат, независимо от медията или жанра. В произведенията му често има ирония и почти винаги ярки цветови контрасти и свобода на формите, създаващи усещане за лекота и първична радост от живота. 

През 1998 година Попнеделев създава Арт център „Вихрони“ в село Долно Камарци, известен с образователните си курсове по живопис, керамика и текстил, както и с популяризирането на традиционните български занаяти. Работи с деца, организира арт-работилници и летни академии по изкуство, национални конкурси и изложби. По-късно закупува изоставената и рушаща се сграда на училищния стол в селото, която след продължителна реконструкция е трансформирана в галерия към вече съществуващия център. Проектът е забелязан и публикуван в най-престижната платформа за съвременна архитектура Arch Daily. 

Професор Попнеделев има над 50 самостоятелни изложби в България, Полша, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария. И над 70 групови изложби в България, Франция, Великобритания, Германия, Китай, Италия, Испания, Израел и други, както и над 15 участия в международни пленери. Сред постиженията и наградите му са звание „Златно перо“ за принос към българската култура (2002, 2013), първа награда в национален конкурс „Изкуството и виното“, Национална награда за живопис „Захари Зограф“ и други. 

Негови творби са част от колекциите на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други художествени музеи в страната, както и притежание на частни колекции в страната и чужбина. 

 

Източник: Художествена галерия "Димитър Добрович"

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 80 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...