Изложба с живописни платна на Вихрони Попнеделев може да бъде разгледана в галерия L'Aléatoire в Париж до 2 юли. Експозицията, озаглавена „София, цветовете на нощта“, представя поредица от градски пейзажи, вдъхновени от българската столица.

По думите на художника е дошло време не само да носи картини от Париж в София, но и да пренесе частица от София във френската столица.

„София е много по-хубава, когато е минал часът пик, когато улиците се успокоят и изпъкнат архитектурните постижения на нашите колеги. Изпитвам гордост и удовлетворение, когато виждам, че има хубави неща“, казва Попнеделев.

С творбите си художникът се стреми да улови духа на града и неговата атмосфера, пресъздавайки София през погледа на човек, живял дълго време в чужбина и преоткриващ родното място.

Чрез изложбата си в Париж Вихрони Попнеделев иска да представи частица от България пред френската публика. „И ние се занимаваме с изкуство и си имаме град, който обичаме“, допълва той.

 

ВИХРОНИ ПОПНЕДЕЛЕВ е един от най-свободните български художници – като творец, той не се ограничава нито стилово, нито жанрово. Роден на 1 март 1953 година в град Пловдив. Потомък на първия български художник с академично образование Димитър Добрович (майка му Радка е племенница на художника). Завършва с отличие първия випуск на Художествената гимназия в град Казанлък, а след това продължава образованието си в Националната художествената академия – специалност „Живопис“, в класа на проф. Панайот Панайотов. Специализира в Cite des Arts, Париж (1995, 2000). 

Рисува видимата част от света и не се старае да търси нещо отвъд нея. Вихрони Попнеделев е класически тип творец, тъй като работи предимно в четирите академични дисциплини – пейзаж, портрет, голо тяло, натюрморт. Но освен това вае, тъче, създава абстракции и графика. Но почеркът му трудно може да остане неразпознат, независимо от медията или жанра. В произведенията му често има ирония и почти винаги ярки цветови контрасти и свобода на формите, създаващи усещане за лекота и първична радост от живота. 

През 1998 година Попнеделев създава Арт център „Вихрони“ в село Долно Камарци, известен с образователните си курсове по живопис, керамика и текстил, както и с популяризирането на традиционните български занаяти. Работи с деца, организира арт-работилници и летни академии по изкуство, национални конкурси и изложби. По-късно закупува изоставената и рушаща се сграда на училищния стол в селото, която след продължителна реконструкция е трансформирана в галерия към вече съществуващия център. Проектът е забелязан и публикуван в най-престижната платформа за съвременна архитектура Arch Daily. 

Професор Попнеделев има над 50 самостоятелни изложби в България, Полша, Австрия, Чехия, Словакия, Унгария. И над 70 групови изложби в България, Франция, Великобритания, Германия, Китай, Италия, Испания, Израел и други, както и над 15 участия в международни пленери. Сред постиженията и наградите му са звание „Златно перо“ за принос към българската култура (2002, 2013), първа награда в национален конкурс „Изкуството и виното“, Национална награда за живопис „Захари Зограф“ и други. 

Негови творби са част от колекциите на Националната галерия, Софийска градска художествена галерия и други художествени музеи в страната, както и притежание на частни колекции в страната и чужбина. 

 

Източник: Художествена галерия "Димитър Добрович"

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.