Сборникът „Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия” беше представен днес, 26 февруари, в БАН. Изследването е част от проекта „Европейски ценности в творчеството на български и македонски творци през ХХ век”, и за първи път обединява български и македонски литературоведи. В изданието са публикувани 23 научни студии, които разглеждат различни аспекти на проблема за модернизма в литературата. Българските автори са 17, македонските – 6.
„По начало сътрудничеството с македонската страна винаги е било трудно. Обременено е с много неща, които те наричат „нерешени” проблеми. За нас това са излишни, спорни въпроси, които се поставят от тяхна страна. Те са свързани с проблеми на историята, на езика и на четенето на литературни произведения и творчество. Така има опити някои български писатели да бъдат присвоявани от съвременната македонска литературна историография. Това са проблемите, които в бъдеще трябва да решаваме като учени. За начало трябваше да изберем за начало на това сътрудничество тема, която да предизвиква възможно най-малко конфронтации. Логично това е модернизмът. Изследванията в сборника са съсредоточени върху български поети и писатели, принадлежащи към модерните течения от края на ХІХ и началото на ХХ век, най-вече представителите на литературните кръгове „Мисъл” и „Стрелец” – от Славейков и Яворов до Чавдар Мутафов и Константин Гълъбов. През първите години (след 9. ІХ. 1944 г.) в България има твърд тоталитарен режим и култ към определен метод в литературата – социалистическия реализъм. По същото време в Югославия, след конфликта между Тито и Сталин, режимът става малко по-либерален, в сравнение с нашия, това позволява те да имат повече контакти с учени и с културата на западноевропейските страни. Така там по-лесно влизат понятия като модерно и модернизъм. Там влизат модерни писатели, поети, пишат се манифести…У нас това беше забранено и ако се говореше, то беше със синонимни понятия, езоповски език. Вместо да се каже, че една творба е модерна, казва се, че това е ново търсене. Не модернизъм, а „нов вятър в литературата, след Априлския пленум”, обясни ръководителят на научния колектив към Института по литература на БАН доц. Александър Йорданов за БГНЕС.
Ръководител на проекта от македонска страна е известният литературовед академик Милан Гюрчинов.
„Двете научни академии могат да бъдат фактор за сближаване на народите. Съвместната работа по такива европейски проекти могат да бъдат отваря вратите и на политиката да изчисти различията между двете държави”, допълни академик Таки Фити - ръководител на Македонската академия на науките и изкуствата.
„Модернизъм в българската и македонската литература на ХХ век. Сходства и различия” ще бъде представен и в Македония.
